Малинопроизводителите настояват отглежданите от тях култури да бъдат включени в списъка на медоносните растения, за които по мярка 10 „Агроекология и климат” ще бъдат отпускани субсидии. Вчера ръководството на сдружение „Българска асоциация на малинопроизводителите” е депозирало в министерството на земеделието официално искане за промени в проектонаредбата, регламентираща бъдещото субсидиране. Писмото е адресирано до председателя на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов, министъра на земеделието Десислава Танева и нейните заместници Васил Грудев и Цветан Димитров.
„Тъй като браншовата асоциация на производителите на ягоди и малини беше изключена от заключителното заседание на работната група по наредбата, искаме да се възползваме от възможността за публична дискусия, за да внесем нашите предложения”, съобщи за Синор.БГ председателят на асоциацията Божидар Петков.
Той припомни, че за разлика от много други овощни дръвчета като кайсия, вишна, ябълка например, които са включени в списъка, малината цъфти най-дълго и осигурява най-голямо количество отделян нектар и цветен прашец. По скалата от 1 до 4 малината е в най-високата позиция 4, докато кайсията има 1 точка, а ябълки, сливи и др. – по 3 точки.
Според браншовиците първият вариант на наредбата умишлено изключва стопани с до 100 декара, каквито са повечето малинопроизводители. Те предлагат някои от текстовете да отпаднат, защото чрез тях видимо се лобира в подкрепа на крупното производство.
„Според наредбата субсидии ще се дават само на стопани, които са сключили договор с пчелари, разполагащи с минимум 20 кошера. А с друг текст в наредбата е записано, че растениевъдът трябва да осигури поне 5 дка площ за един кошер, което означава, че кандидатите за субсидии трябва да имат минимум 100 дка, за да кандидатстват”, коментира Божидар Петков.
Според него искането за 5 дка площ за един кошер трябва да отпадне, защото се знае, че всяка пчела опрашва по естествен път растенията в радиус от един километър от нейния кошер. „Елементарните изчисления сочат, че при радиус от 1 км на практика пчелите опрашват 3 140 декара, затова смятаме за излишен текстът със задължителните 5 декара „паша” за един кошер”, посочва още Петков.
В страната са регистрирани 1 340 производители на малини с обща площ над 15 600 декара. Средният размер на малиновите стопанства е около 11,6 декара, по статистически данни на асоциацията и само 3% от малинопроизводителите разполагат с над 100 декара градини.
От асоциацията предлагат също да отпадне необходимостта от втора култура, защото в радиус от един километър или 3 140 декара независимо къде, има достатъчно голям брой разнообразни културни или диворастящи медоносни растения.
Това ограничение би могло да остане в сила само в случаите когато пчелинът се намира в центъра на насаждение, в радиус на един километър от което няма други културни или диворастящи видове.
Предлагаме изискването за втора култура при малините да отпадне, защото малините като най-медоносно растение от всички овощни видове и със най-дълъг срок на цъфтеж от 90 до 120 дни може да подсигури разнообразна и обилна „паша” за пчелите без необходимост от втора култура, посочи още Петков.
Браншовиците имат идея да отпадне и условието, че един пчелар има правото да сключи договор само с един земеделски стопанин, защото в радиус от 1 км или на площ от 3 140 декара от пчелина може да има голям брои стопани, които точно по тази причина няма да могат да се възползват от програмата и ще създаде враждебно настроение срещу съседни стопани или пчеларя.
Предлагаме този текст да бъде заменен със следния - един пчелар има право да сключва договори с неограничен брои земеделски стопани, отглеждащи медоносни растения от списъка с разрешените, намиращи се в радиус от един километър от пчелина но със сумарна площ по-голяма от 3140 декара.
