Въпреки че тази година на 20 май човечеството едва за трети път ще отбележи Световния ден на пчелите, за всеки от нас е пределно ясно, че в исторически план ползите от това божие създание са изключителни. Затова и учените от Селскостопанска академия (ССА) държат българската земеделска общност да обърне сериозно внимание на този ден, в който би трябвало да празнува цялата земеделска общност.
На 20 май през 1734 г. в Брезница (днешна Словения) e роден Антон Янша – художник по образование и основоположник на съвременното пчеларство. През 1766 г. Янша се записва в първото пчеларско училище в Европа, а от 1769 работи като пчелар и учител по пчеларство в Хабсбургския императорски двор във Виена. Издава и две основополагащи книги – „Дискусия за пчеларството “(1771) и “Пълно ръководство по пчеларство” (1775), които са важни ръководства за бранша и досега.
През декември 2017 г. Общото събрание на ООН одобрява предложението на Словения 20 май да бъде обявен за Световен ден на пчелите, като официалното му честване започва от 2018 г., така че тази година е третата поред.
Преди пандемията от коронавируса да обърне живота ни, Селскостопанска академия ССА е възнамерявала да отбележи значимостта на пчелата със семинар, свързан с пчелите и пестицидите. С оглед на изискванията за безопасност събитието ще се проведе виртуално, като експерти от академията са подготвили важни информационни материали, които ще бъдат разпространени чрез електронните медии.
Основната цел на това виртуално събитие е до фермерите да достигне важна информация, свръзана със значението на пчелите и другите опрашители за оцеляването на видовете. Това е една от отлична възможност да поставим пчелите в центъра на националния разговор за един ден и да насърчим действия, които създават по-благоприятна за пчелите околна среда, посочват от пресцентъра на ССА.
В този текст Синор.бг ще представи предоставената от ССА важна информация, свързана с опрашителите и видовете медоносни растения, които е полезно да се отглеждат от хората.
Кои насекоми опрашват растенията
Опрашителите по света са не само медоносните пчели, а и много диви опрашители като земните и самотните пчели плюс редица други насекоми. В България има голямо видово богатство на пчели опрашители. Интересното е, че отделните опрашители имат определени предимства, като никой от тях не може да опраши всички видове растения.
Сигурно не знаете, но четири от всеки пет вида диви растения зависят от опрашването на насекомите, а това означава, че от това зависи една трета от храната, която консумираме. Става въпрос за плодове, зеленчуци, ядки, семена, масла и др.
Земните пчели са единствените, които опрашват растенията и в лошо и дъждовно време. Самотните пчели са най-бързите и най-ефективните опрашители. Медоносните пчели оцеляват най-добре през зимата от земните и самотните, затова са и най-многобройни през пролетта.
Както всички насекоми, така и пчелите имат своите врагове. Сред неприятелите им са Малкият кошерен бръмбар (Aethina tumida), опасен за пчелите в Северна Америка и Австралия, който може да бъде пренесен при внос на плодове и зеленчуци, без наличие на пчели, предупреждават учени от ССА.
Азиатският стършел (Vespa velutina) е инвазивен вид от Югоизточна Азия, разпространен в Южна Корея, Франция, Испания, Португалия, Италия и Белгия, който също унищожава кошерите. Във Франция е пренесен чрез кутии с керамични изделия.
Освен тези неприятели най-голям проблем за пчелите през последните години се оказаха препаратите за растителна защита, които доведоха до рязко ограничаване на биоразнообразието при тези видове.
Това, което хората могат да направят в защита на полезните пчели, е да засаждат повече медоносни видове растения. Неслучайно и една от схемите за подкрепа от земеделските фондове е свързана с засаждане на подобни видове.
Ето и списъкът на основните селскостопански култури, които потенциално се посещават от медоносните пчели за полен и/или нектар (при земните и самотните пчели и за двете, ако не е указано изрично нещо друго). Най-атрактивните растения, от които пчелите събират полен, са плодните дръвчета, рапицата, цикорията и др.
Анасон (*) Pimpinella anisum, Артишок (*) Cynara scolymus, аспержи Asparagus officinalis, бадем Prunus amygdalus; P. communis; Amygdalus communis, бакла Vicia faba, бамя Abelmoschus esculentus; Hibiscus esculentus, боб Phaseolus spp, бобови фуражни за силаж (звездан, храстова детелина, кудзу, сесбания, еспарзета, сула) Lotus corniculatus; Lespedeza spp.; Pueraria lobata; Sesbania spp.; Onobrychis sativa; Hedysarum coronarium. Боровинка Vaccinium myrtillus, V. corymbosum, и др., грах Pisum sativum; P. Arvense, детелина Trifolium spp., диня Citrullus vulgaris, домат Solanum lycopersicum, дървовиден бъз Sambucus nigra, дюля Cydonia oblonga; C. vulgaris; C. Japonica, елда Fagopyrum esculentum . Растенията от тази група са едни от най-атрактивните за пчелите, като се изключи доматът. За анасона и артишока е известно, че се берат преди цъфтеж.
Ечемик H. disticum, H. hexasticum, H. Vulgare, захарно цвекло Beta vulgaris var. Altissima, зеле (*) Brassica oleracea, кайсия Prunus armeniaca, картофи Solanum tuberosum, карфиол и броколи (*) Brassica oleracea var. botrytis, subvarieties cauliflora and cymosa. Касис Ribes nigrum; R. Rubrum, кестен Castanea vesca; C. vulgaris; C. Sativa, киви Actinidia chinensis, ким (*) Illicium verum, кимион (*) Cuminum cyminum, коноп Cannabis sativa, кориандър (*) Coriandrum sativum, краставица Cucumis sativus, круша Pyrus communis, лен Linum usitatissimum, лешник Corylus avellana, леща Lens esculenta, лоза Vitis vinifera, лук (*) Allium cepa, лупина Lupinus spp., люцерна Medicago sativa. Мак Papaver somniferum , малина Rubus idaeus, маруля (*) Lactuca sativa, мента Mentha piperita, морков (*) Daucus carota, нахут Cicer arietinum, овес Avena sativa, Орех Jugland regia, ориз Oryza sativa, памук Gossypium spp.: папуда Vigna unguiculata, патладжан Solanum melongena, пипер Capsicum frutescens; Capsicum annuum. В тази група най-приемливи за събиране на полен са зелето, кайсията, карфиолът, касисът, кестенът, краставицата, крушата, ленът, лупината, люцерната, малината, ментата, морковът, нахутът и пиперът.
Праз (*) Allium porrum; A. Schoenoprasum, праскова и нектарина Prunus persica; Amygdalus persica, пшеница Triticum aestivum, T. durum, T. spelta., пъпеш Cucumis melo, райграс Lolium multiflorum, L. Perenne, райска ябълка Diospyros kaki, D. Virginiana, рапица Brassica napus var. Oleifera, резене (*) Foeniculum vulgare, рицина Ricinus communis, рожков Ceratonia siliqua , ръж Secale cereale, ряпа (*) Brassica rapa var. Rapifera, серадела Ornithopus sativus, синап Brassica alba; B. hirta; Sinapis alba; Brassica nigra; Sinapis nigra, сладък корен Scorzonera hispanica, слива и трънка Prunus domestica; P. Spinosa, слънчоглед Helianthus annuus, сорго Sorghum guineense; S.vulgare; S. Dura. Соя Glycine soja, спанак (*) Spinacia oleracea, сусам Sesamum indicum, тиква Cucurbita spp. вкл., тиквички, тритикале, тютюн (*) Nicotiana tabacum, фий Vicia sativa. В тази група пчелите събират полен от праз, праскова и нектарина, пъпеш, райска ябълка, рапица, ряпа, синап, сладък корен, слива и слънчоглед.
Фуражни треви (полевица, ливадина, власатка, ежова главица и др.) Agrostis spp.; Poa spp.; Festuca spp.; Dactylis glomerata, фъстък Arachis hypogaea, хмел Humulus lupulus, хризантема Chrysanthemum cinerariifolium, царевица Zea mays, цариградско грозде Ribes uva-crispa, цикория (*) Cichorium intybus subsp. Sativum, череша и вишна Prunus avium; Cerasus avium, чесън (*) Allium sativum, ябълка Malus pumila; M. sylvestris; M. Communis, ягода Fragaria spp. В последната група най-атрактивни за пчелите са цикорията, чесънът, черешата, ябълката и ягодата.
По материали от Селскостопанска академия
