Обвързаната подкрепа за производство на трапезни картофи отпада от списъка с култури, допустими за подпомагане през следващия програмен период, затова и България заедно с Румъния, Словакия и Чехия е подготвила декларация с искане за нейното продължаване. Това е съобщил министърът на земеделието Христо Бозуков на заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, което се проведе в Люксембург, информираха от пресцентъра на агроведомството.
Според българския министър ключов приоритет в новата Обща селскостопанска политика за България остава обвързаната подкрепа, затова е от „изключително значение за нас е да продължи прилагането на подкрепата за картофопроизводителите“.
Подкрепата за производителите на картофи е от голямо значение, защото осигурява стабилност за малките и средни производители, предотвратява обезлюдяването на районите с природни ограничения и помага да се запази природата от негативни последствия за околната среда и ландшафта. Има много важно социално въздействие върху множество малки земеделски стопани в отдалечени райони, е посочил още Бозуков.
По отношение преходната национална помощ, за която България настоява от години, е постигнато запазване на нейното прилагане, но с възможност за актуализиране на референтните периоди за необвързаните схеми и с намаляващ бюджет с по 5% годишно от 2024 г.
Важно за таваните и преразпределителното плащане
Бозуков е подчертал, че страната ни би могла да прояви гъвкавост, като приеме заделяне на 25% от директните плащания за екологични схеми. Но е важно да се осигури подходящият инструмент за минимизиране на риска от неусвояване на средства чрез прилагането на т.нар. „долна граница“, под която неизползваните средства за еко-схеми ще могат да се пренасочат за друг вид подпомагане за земеделските стопани.
В дух на компромис можем да подкрепим използване на 10% от средствата за директни плащания за преразпределяне, в случай че за отчитането на този процент се включат и средствата от другите инструменти като тавани и намаления на плащанията, както и схемата за дребни земеделски стопани.
Важно е обаче комбинирането на задължителните бюджети в отделните направления – за преразпределение на плащанията и за еко-схеми да не доведе до прекомерно намаление на базовата подкрепа на земеделските стопани.
Важен компромис в полза на малките производители постигната възможност за изключване на стопанства до 10 хектара от прилагането на стандартите за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) 8 и 9 и по отношение на диверсификация на културите и заделянето на минимален дял от обработваемите земи за екологични цели.
Социалната условност е високоприоритетна за България тема в контекста на защитата на трудовите права на всички европейски граждани, заети в сектора на земеделието на ЕС и в тази връзка Бозуков е подчертал, че социалната условност следва да се прилага от 2025 г. по начин, който не създава допълнителна тежест.
По отношение на инвестициите в напояване е важно да бъдат допустими тези за нови съоръжения. „Необходимо е да се осигури финансиране в размер на 100% от допустимите разходи за инвестиции в инфраструктура извън стопанството, която да бъде използвана за напояване“, е заявил българският министър.
По време на заседанието министрите дискутираха и необходимостта от определяне на специфична цел за защита за медоносните пчели относно риска от въздействието на пестициди. Беше разгледано и предложението на ЕК за 10 % максимално допустимо намаляване на размера на пчелните семейства, вследствие на излагането на въздействие от продукти за растителна защита.
Делегациите на държавите членки се обединиха около идеята да има една обща специфична цел за защита за медоносните пчели за целия ЕС, като позициите по отношение на процента варираха между 7 и 12. Министър Бозуков заяви, че позицията на България е да подкрепи 10-12% намаляване на размера на пчелните семейства, поради употреба на препарати за растителна защита.
Министрите бяха запознати с нота от Австрия и Нидерландия, подкрепена от Белгия, Германия, Люксембург и Словакия по въпроса за отглеждането на животни за кожи в Европейския съюз. ЕК бе призована да предприеме подходящи действия за прекратяване на отглеждането на животни за ценни кожи в Европа. В нотата се излагат мотиви, свързани с хуманното отношение към животните, етичните съображения и рисковете за общественото здраве, свързани с пандемията COVID-19.
България и редица държави членки се изказаха в подкрепа на това предложение. Българският земеделски министър информира колегите си за изпълнението на Програмата за контрол и наблюдение на COVID-19 при норки за ценни кожи и домашни любимци, както и за внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, с който се забранява отглеждането на животни за ценни кожи.
От своя страна ЕК потвърди ангажираност, оглеждането на животни в ЕС да се извършва при спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, които съответно ще бъдат преразгледани. Представителите на Комисията посочиха, че забраната за отглеждането на животни за кожи е национален прерогатив и решение на всяка държава членка.
В рамките на заседанието министър Христо Бозуков е разговарял с еврокомисаря по земеделие и развитие на селските райони Януш Войчеховски, който го увери, че е отворен за допълнителни консултации и търсене на решение как могат да бъда подкрепени картофопроизводителите у нас и след 2023 г.
Бозуков проведе и неформална среща с председателстващия Съвета и министър на земеделието на Португалия Мария до Сеу Антунеш. От своя страна, тя е предложила България и Португалия да обменят добри практики, включително и за подкрепа за производители от необлагодетелствани региони. Основната цел е да бъдат намерени решения за подкрепа на чувствителни сектори за нас като картофопроизводството.
