Земеделските производители, които сключат договори с пчелари или самите те отглеждат кошери, годишно ще получават по 129,48 евро на хектар (или близо 26 лева за декар), ако отглеждат медоносни култури. Това гласят промените в наредба 7, свързана с прилагането на мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР 2014 – 2020 г.). Проектът отне месеци в дискусии с браншовите организации, като се предполага, че различните страни вече са постигнали съгласие. Въпросът е новата помощ да бъде разрешена и от Европейската комисия, което вероятно ще стане до няколко месеца, така че новите субсидии ще се изплащат по всяка вероятност от 2017 г.
Целта на новата мярка е да бъде осигурена разнообразна подходяща паша на пчелите, което индиректно ще повлияе положително и върху биоразнообразието. Фермери и пчелари ще сключват договори, в които растениевъдите ще плащат определена такса на пчеларите за опрашването на културите.
Според проекта е важно да се постигне достатъчно количество медоносна растителност и на определена гъстота, така че за едно пчелно семейство да се падат ниви с площ от поне пет декара (0,5 ха.) Пчелините трябва да са разположени на отстояние до 1 километър от площите.
В наредбата е посочен и пълният списък с медоносните култури, за които ще се отпускат субсидиите. Те ще се дават само на растениевъдите, които от своя страна трябва да имат поне 5-годишен договор с пчелари.
В списъка влизат 51 са медоносните едногодишни култури и овощни насаждения.
Медоносните култури са елда (гречка), нахут (Cicer arietinum), рицин (Ricinus communis), слънчоглед (Helianthus annuus), памук (Gossypium hirsutum L.), синап бял (Sinapis alba), кориандър (Coriandrum sativum L.), босилек (Ocymym basilicum L.), анасон (Pimpinella anisum), резене (Foeniculum vulgare), бял трън (Silybum marianum), невен (Calendula officinalis), маточина (Melissa oficinalis), детелина (Trifolium sp.), еспарзета (Onobrychis sp.), полско секирче (Lathyrus Sativus), комунига (Melilotus sp.), пясъчен фий (Vicia villosa), фий (Vicia sativa), борчак (Vicia ervilia), едроцветна глушина (Vicia grandiflora), теснолистна глушина (Vicia angustifolia), топинамбур или земна ябълка (Helianthus tuberosus), фацелия (Phacelia tanacetifolia/ Phacelia tanacetifolia), пореч (бораго) (Borago officinalis), бакла (Vicia faba L.), чубрица (Satureja hortensis L.), тиква (Cucurbita maxima), готварска тиквичка (Cucurbita moschata Dusch.), диня (Citrullus lanatus), пъпеш (Cucumis melo), краставица (Cucumis sativus), босилек конски ливаден (Salvia pratensis), вишна (Prunus cerasus), градински чай (Salvia officinalis), джанка (Prunus cerasifera), дюля (Cydonia oblonga), кайсия (Prunus armeniaca), касис (Ribes nigrum), къпина (Rubus sp.), круша (Pirus sp.), лавандула (Lavandoula vera), люцерна (Medicago sativa), малина (Rubus ideus), мащерка (Thymus serpyllem), праскова (Prunus persica), риган (Origanum vulgare), слива (Prunus domestica), череша (Prunus avium), ябълка (Mallus sp), бадем (Prunus amigdalus).
Кандидатите за субсидии трябва да са регистрирани земеделски производители или фирми, регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол.
Стопаните трябва да имат сключен договор с пчелар/и с регистриран пчелин/и по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност с минимум 20 пчелни семейства в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. По направлението могат да кандидатстват и собственици на регистриран по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност пчелин с най-малко 20 пчелни семейства.
Ставката от 26 лева е изчислена на база пропуснати ползи от намален добив поради ограничения в използваните препарати за растителна защита и допълнителни разходи, свързани с осигуряване на необходимия брой пчелни семейства за дейностите по направлението.
Тъй като европодпомагането е за фермерите, които отглеждат медоносните култури, то в договорите, които те ще сключват с пчеларите, трябва да има клауза за плащане на такса за опрашването на растенията.
В проекто наредбата е описано, че договорът следва да съдържа следните минимални реквизити:
а) данни за страните по договора;
б) регистрационен номер на пчелина, съгласно чл. 137 от ЗВД, с брой на отглежданите пчелни семейства;
в) номер на имота, в който е разположен пчелин или ще бъде разположен за извършване на дейностите по направлението, съгласно Картата на възстановената собственост (КВС) или кадастрална карта (КК) или съответните GPS координати на обекта от регистъра на БАБХ, когато не е наличен номер на имот;
г) броят на пчелните семейства и период, в който ще бъдат разположени на посочените имоти или координати;
д) земеделските култури, посочени в Приложение № 10, на които ще се извършват дейностите по направлението в периода на цъфтеж;
е) ангажимент за заплащане на стойността на услугата по осигуряване на опрашване.“
С проектонаредбата за прилагане на мярка 10 се внася и по-голяма яснота по отношение на изискванията, които трябва да спазват кандидати по направление "Контрол на почвената ерозия". Става въпрос за прилагането на дейности за превръщане на обработваеми земеделски земи в постоянно затревени площи. В тези случаи компенсаторното плащане след първата година се уточнява по начина за поддържане на площите след първата година, както и ограниченията по отношение на разораването.
Предвид постъпило писмо от страна на Българско дружество за защита на птиците с искане за промяна в обхвата на местообитанията на зимуващи гъски и червеногуша гъска, е предвидена възможност за предоставяне на специализиран слой към фонд „Земеделие“, който може да бъде ограничен до площи, които в максимална степен отговарят на целите на направлението за опазване на застрашените видове птици.
Предложеният проект няма да ангажира допълнителен финансов ресурс и не транспонира актове на ЕС, затова не се прилага таблица за съответствие с европейското законодателство.
