Когато Алиса е в Огледалния свят, Черната царица я кара да тича толкова бързо, колкото може. Алиса го прави, но въпреки целия напън си остава на същото място. „Тук, както виждаш, за да останеш на едно място, трябва да търчиш колкото ти крака държат. А пък ако искаш да стигнеш някъде другаде, то трябва да търчиш поне два пъти по-бързо”, обяснява Черната царица.
На Международната конференция за пшеницата, която се проведе в австралийския град Сидни, Филип Пардю, професор в департамента за приложна икономика в университета на американския щат Минесота, използва този епизод от написаната през XIX век от Люис Карол книга „Алиса в Огледалния свят”, за да илюстрира заплетената ситуация около изследванията върху различните болести от тип „ръжда” по пшеницата, се посочва в материал на официалния убесайт на Международния център за подобрения при царевицата и пшеницата.
Въпреки усилията за селектиране на пшеница, устойчива на жълтата, черната стъблена и кафявата (листна) ръжда, заболяванията, приспособяващи се от 10 хиляди години, ще продължат да предизвикват учените, убеден е Пардю. Той е убеден, че цялата световна реколта от пшеница е изложена на риск от заразяване с някой от видовете ръжда.
В целия свят само 3,2% от посевите се отглеждат в райони, които не са податливи на заразата, докато 62,7% се намират в зони, уязвими и за трите вида ръжда.
Професорът посочи, че ежегодните инвестиции в проучванията върху посочените болести по пшеницата трябва да достигнат 108 млн. долара само за запазване на сегашното ниво на борбата.
В момента големи проекти като „Борлауг Световна инициатива за ръждата”, носеща името на американския биолог Норман Борлауг и насочена към пълното премахване на черната стъблена ръжда Ug99, получават финансиране за фиксирани периоди и са насочени само към конкретен щам. Нереално е да се очаква да бъде намерен лек за този тип заболявания по този начин, твърди обаче Пардю.
„Грешка е да се смята, че можем да решим проблема със стъблената ръжда чрез финансиране на парче, тъй като настоящият подход посява семената на собственото си унищожение”, обяви той, пояснявайки, че борбата срещу този тип болести е продължителна и изисква постоянно финансиране. В извършено от него изследване професорът стига до извода, че световните загуби от 3-те вида ръжда по пшеницата достигат средно над 15 млн. тона годишно, което се равнява приблизително на 2,9 млрд. долара. Оправданите според него инвестиции от 108 млн. долара годишно означават вложения от 51 цента на хектар при настоящите 212 млн. хектара, които се засяват всяка година с пшеница по целия свят.
Точно както Алиса и Черната царица тичат колкото им крака държат, но не успяват да стигнат където и да било другаде, възпроизводството и пренареждането на гените при видовете ръжда по пшеницата им помагат в борбата за оцеляване, осигурявайки им възможност да се развиват и приспособяват към промените в заобикалящата ги среда.
„Когато се използват фунгициди или се променя структурата на растението с цел да устои на тези гъбички, това ускорява натиска върху тях да преодолеят тази защита”, описва еволюционния механизъм Пардю.
„Ако пък селекционерите успеят да осигурят съвременни сортове за всички площи в света, които се засяват с пшеница, разходите ще нараснат, защото ръждата ще нападне растението в момент, когато то е достигнало по-висок етап на развитие. Тези сортове увеличават разходите за избягване на заразата с ръжда, като същевременно добивите намаляват. Налице е затворен кръг. Колкото по-голямо е разпространението на сортове с високи добиви, толкова по-скъпо излиза защитата от ръжда”, изтъква той.
Чрез моделиране на сезонната и принципната уязвимост на пшеницата професорът установява, че загубите във всеки конкретен регион или времеви отрязък не съвпадат със средните загуби в дългосрочен аспект в световен мащаб.
„През 1935 г. САЩ губят 20% от посевите заради ръжда, докато през миналата година загубите са по-малко от половин процент. Така че аз не бих взел резултата от миналата година като представителен за загубите от тези заболявания, но не бих взел и този от 1935 г.”, уточнява той. Пардю е разработил рамка, за да опише вероятностния характер на загубите през последното столетие, след което е провел симулация от типа „Монте Карло”, оценяваща рисковото въздействие при всички възможни варианти на посочения сценарий, за да определи средните загуби.
„Смятам, че резултатите от изследването на Пардю показват важността на постоянното финансиране за изследване на ръждата по пшеницата. Изследването е решаващо за установяване на силата на заплахата от 3-те типа ръжда и показва, че продължителното финансиране е най-добрия начин те да бъдат обуздавани в известна степен. Постоянното финансиране ще осигури повече възможности за подкрепа на фермерите и ще съхрани продоволствената сигурност чрез ограничаване на болестите”, заяви Ханс Браун, ръководител на Световната програма за пшеницата към Международния център за подобрения при царевицата и пшеницата и на Програмата за изследвания на пшеницата под наблюдението на Консултативната група за международни земеделски изследвания.
