Цилиндроспориозата е гъбна болест, която поразява най-вече листата на черешата и вишната. Картината на болестта се характеризира с множество моравочервени петънца върху горната страна на листната петура. По-късно напетняването става охренокафяво. Тези признаци дават популярното име на болестта червенокафяви петна. Друго популярно име на болестта е бяла ръжда. То идва от характерните белезникави купчинки или фитилчета от долната страна на петурата (фиг. 1). Това е конидиалното спороношение на гъбата. От него се отделят спори и гъста белезникава течност, която е леплива. При засъхване течността образува характерната „бяла лъжда”.
Нападнатите листа жълтеят, изсъхват и капят. Пораженията по връхните млади леторасти и зелените плодове са рядкост. Масовото окапване на листата изтощава дърветата и те посрещат зимата незапасени с хранителни вещества.
Развитието на причинителя на болестта минава през окапалите листа. В тях през пролетта се образуват спорите, които подновяват заразата. През вегетацията разнасянето на заразата става с дъждовните капки и насекомите.
Предотвратяване на червясването по черешите!
Намаляването на вероятността от поява на цилиндроспориозата (червенокафяви петна или бяла ръжда) изисква заораване на окапалите листа или пръскането им с разтвори на вещества като карбамид (5 – 7%), за да бъде попречено на патогена да образува плодните си тела и съответно спорите, подновяващи заразата с настъпването на пролетта.
Химическата борба след прибирането на реколтата е наложителна, когато метеорологичните условия благоприятстват разпространяването на заразата.
Ръждата е друга гъбна болест, която напада сливата, прасковата, кайсията и бадема. Картината на болестта включва дребни ъгловати петънца от горната страна на петурата. Те са жълтеникави или червеникави с виолетов оттенък. Под тях от долната страна на листа се образуват светлокафяви купчинки, наподобяващи ръжда (фиг. 2). Това са спорите, които дават името на болестта. В края на вегетацията гъбата образува друг вид спори, които са черни. Това са зимни спори.
Цикълът на развитие на гъбата преминава през други растителни видове (лютиче, съсънка и др.). Тя може да се запази в природата в окапалите листа. От тях заразата преминава по междинните гостоприемници. Заразата може да се запази и в заразените леторасти на основния гостоприемник. Ветровете разпространяват заразата от връхните листа на тези леторасти.
Унищожаването на листата и резитбите допринасят за подобряването на хигиената в овощната градина, но употребата на фунгициди през първата половина на вегетацията е от голямо значение за предпазването на костилковите овощни както в градините за плододаване, така и в разсадниците.
Подходящи за пръскане срещу описаните болести са фунгицидите, съдържащи активни вещества: триадименол (Байфидан), дитианон (Делан), медсъдържащи (Бордомикс, Шампион, Фунгуран и др.), тебуконазол (Ориус, Тебумакс и др.), флуопирам + протиоконазол (Пропулс), пираклостробин + боскалид (Сигнум) и додин (Силит). Те са регистрирани в БАБХ за употреба в България.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София.