През втората половина на лятото стопаните, които отглеждат крушови дървета, могат да забележат по листата им петна със закръглена до елипсовидна форма. Петната са оранжеви до червени от горната страна на петурата. Около петната често има жълт венец, отделящ ги от здравата листна тъкан. При по-внимателен преглед в центъра на петната са видни черни брадавички. Това са плодни телца, известни на специалистите като пикнидии.
От долната страна на петурата петната не са така ярки. През втората половина на лятото те изглеждат бледооранжени. Повърхността им не е гладка и от нея изпъкват подутини, които по-късно добиват формата на рогчета. Това са т. нар. ецидии. В тях се образуват ецидиоспори. По леторастите и нарастващите плодове ецидиите са рядкост.
На един лист могат да бъдат отчетени няколко петна. Дължината варира 0,5 – 1 до 2 сантиметра. Силното напетняване води до ранен листопад. Това изтощава дърветата, които с намалена листна маса посрещат зимата неподготвени физиологически.
Ръждата е гъбна болест. Причинител е Gymnosporangium sabinae. Цикълът на развитие минава през хвойната (Juniperus sabina и J. excelsa). По заразените клонки на посочените видове се образуват подутини. От тях се отделят езичести форми, оцветени кафяво. Това са скупчваниа на друг вид спори, наречени телейтоспори. При навлажняване езичетата набъбват, стават клейовидни и по тях избива оранжевокафяв налеп. По-късно езичетата изсъхват и окапват.
От телейтоспорите се развиват спороносци, наречени базидии с базидиоспори. Точно базидиоспорите, разнасяни от вятъра, попадат по листата на крушата и затварят жизнения цикъл на гъбата. Благоприятно за развитието на болестта е хладното и дъждовно време през пролетта.
Податливостта към ръждата варира при крушовите сортове. Според специализирани източници по-застрашени са Вилямова масловка и Караманец, докато Попската круша и Хардиевата масловка са по-устойчиви.
Внимание – втора вълна на кафяво гниене застрашава овошките!
Ръждата е позната и при други семкови овощни видове. Специалистите са отбелязали гъбите Gymnosporangium juniperinum (напада ябълката) и G. confusum (напада дюлята и мушмулата).
Срещу ръждите най-важно значение имат предпазните мерки и по-точно: избор на място за засаждане на крушите, унищожаване на хвойната в близост до овощните градини и предпазни следцъфтежни пръскания с фунгициди. Ефикасни са медсъдържащите препарати. Препарати със сяра като активно вещество също могат да послужат. Важното е да не бъде допуснато проникване на гъбата в листната тъкан.
Доц. д-р Антоний Стоев
ИПАЗР „Никола Пушкаров“
София
