Ръждата по чесъна сепричинява от патогенната гъба Puccinia allii. Спорите на гъбата се разпространяватс вятъра, и болестта леко се пренася от болни на здрави растения. Ръждата по чесана се познава лесно. Листата се покриват с жълто-оранжеви пустули, след което започват да изсъхват.
Ако болестта се е появила в началото на сезона, можем дазагубим цялата реколта, защото при изсъхване на листата формиращата се луковица не получава хранителни вещества и нейното качество и размер ще бъдат далече от желания резултат.
Мерките по спасяване на чесъна от ръждата в началото на сезона включват отстраняване на заразените листа и пръскане на лехите с с бордолезов разтвор. Ако има напълно изсъхнали от заболяването растения те трябва да се премахнат.
За да се подсили растението и формирането на луковиците е добре да се напръска с комплексен листен тор, съдържащ азот и микроелементи.
На кратко за отглеждането на чесъна:
Отделните скилидки се засаждат на дълбочина 5 см и разстояние 15 см една от друга. Най-добрата киселинност на почвата е pH 6,2 – 6,28. Чесънът расте най-добре при достатъчна влага и топлина, но е доста издръжлив и може да преживее мразовити периоди. Площите, засяти с чесън, трябва да са чисти от други растения и да се плевят редовно. Чесънът обича вода – в топъл климат може да се наложи да се полива ежедневно. Ако стръковете изглеждат сухи, поливането е належащо. Чесънът е готов за прибиране около четири месеца след засаждането. До този момент листната форма изсъхва и умира.