Новите изисквания за зелено земеделие са на път да върнат на родната трапеза и местно произведената леща, която за 25 години изчезна от полето. След като от тази година лещата беше включена в списъка на екологично насочените площи и протеиновите култури, за които се отпускат допълнителни субсидии, фермерите се ориентираха към нейното отглеждане, съобщи за Farmer.bg Христо Цветанов, земеделски производител от Свищовско и член на програмния съвет на Института за агростратегии и иновации.
До момента вътрешното потребление на леща основно се покриваше от вноса от Канада, където тази култура има широко приложение.
За българския пазар това вариво е търсено от домакините, затова и фермерите очакват потреблението на българска леща да се увеличи.
На този етап не е ясно каква част от декларираните като екологично насочени площи са засети с леща. Общо като екологично насочени площи са декларирани за подпомагане над 2,6 млн. дка в цялата страна, посочи неотдавна Светлана Боянова, програмен директор на института.
От тях най-много са угарите, следвани от люцерната, соята и останалите култури.
Самото министерство ще обяви окончателните данни след приключване на кръстосаните проверки, започнали в началото на август.
Въз основа на тях ще се коригират и възможните грешки и нарушения, допуснати от фермерите при заявяване на площите. Според предварителните разчети субсидията на декар за екологично насочените култури ще бъде 16 лева, а за протеиновите култури - 28 лв. Окончателната ставка обаче ще стане ясна след засичането при кръстосаните проверки.
