През 2015 г. българските производители отчитат същински бум в производството на соя, чиито площи само за една година са нараснали от 20 хил. дка на 350 хил. дка. Това отчете в Кнежа регионалният директор на Асоциацията „Дунавска соя” за Румъния, България, Молдова и Украйна Драгош Дима, по време на международна конференция, която за втора година се провежда в България. В асоциацията членуват 195 браншови организации от 16 дунавски и недунавски държави, обединени от желанието да увеличат производството на протеиновата култура, несъдържащи генно модифицирани организми (ГМО), посочи още Дима.
В Европейския съюз соя се отглежда едва върху 4% от обработваемата земя, затова и амбициите на експертите е чрез асоциацията да се инвестира за развитието на това производство.
Неслучайно европейските субсидии за протеинови култури са насочени именно към онези фермери, които възнамеряват да увеличават площите. Пред Farmer.bg Драгош Дима посочи, че и в останалите европейски държави само през тази година размерът на соевите полета е нараснал значително.
В Румъния например през миналата година са се отглеждали 880 хил. дка със соя, докато тази година вече надхвърлят 1,3 млн. дка. Причината е в значителния дял на субсидиите, определен от румънското правителство за протеиновите култури. На хектар обработваема площ фермерите ще получат по 320 евро, посочи Драгош Дима.
Ръст се отбелязва и във Франция, където тази година са засети 1 млн. дка при 660 хил. дка през 2014 г. Субсидиите за хектар там са 150 евро на ха.
В Унгария също се отчита увеличение в соевите площи. За една година тези полета са се разраснали от 400 хил. дка на 750 хил. дка.
В България стопаните очакват по линия на обвързаната подкрепа да получат по 13 лева на декар. Заедно с 16-те лева, отпускани по линия на директните плащания ан хектар (СЕПП), и за протеиновите култури - около 28 лв., за декар стопаните ще получат около 57 лева.
Министерството на земеделието ще обяви окончателните ставки едва след като преминат кръстосаните проверки, съобщи и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Заедно със стопанството на едноличния търговец "Прис Борислав Горанов" институтът са основни организатори на конференцията.
След приключване на кампанията по директните плащания фермерите са заявили като екологично насочени площи малко над 2,6 млн. дка от обработваемите земи (266 757 хектара). След преобразуването им с коефициента от 0,7% за протеиновите култури експертите са установили, че ЕНП-то заема 8,31% от обработваемите площи в страната.
От тях 95,8% се падат на угарите и азотфиксиращите култури (соя, боб, леща, люцерна и др.). От ЕНП-та люцерната заема 34,3%, съобщи още Боянова.
Последните борсови цени на соято сочат, че котировките се движат около 320 долара.
Очаква се през есента, когато соята се прибира, цените да се покачат, затова и фермерите се надяват на средни цени около 600-650 лева за тон.
