За 22 години компанията “АГРИ.СС” в Генерал Тошево се развива успешно и от обработваните хиляда декара земя със зърнени култури през 90-те години на миналия век, днес тя разполага с 30 хиляди декара в общините Генерал Тошево и Шабла. От 14 години земеделците се занимават и с животновъдство, като притежават свинекомплекс и птицеферма, където се отглеждат 100 хиляди кокошки носачки. Пред Farmer.bg собственикът на компанията Стилиян Стоянов представи становището си по новите политики в областта на селското стопанство и очакванията от новото управление.
Г-н Стоянов, смятате ли, че с прилагането на позеленяването след 2015 г. българските зърнопроизводители ще успеят да изпълнят задължителните изисквания по прилагане на директните плащания?
Неяснотите по директните плащания са твърде големи, за да коментирам професионално по темата. Притеснения съществуват в прилагането на азотфиксиращите култури, защото земеделците лесно биха ги засели, но няма отговор на въпроса как ще стане реализацията на тези култури на пазара. И дали стопаните могат да разчитат на приходи, които да са адекватни на получаваните досега.
Интересът към производството на нов вид култури расте, когато има търсене на пазара и когато стопанинът не е затруднен да прави бизнес с тях. В същото време от нас се изисква да сеем култури и да прилагаме екологични дейности, срещу които ще получаваме субсидии, но те по никакъв начин няма да покриват разходите, направени от нас за изпълнение на тези дейности. Оттам идва притеснението сред колегите.
Подобни неясноти виждам и при производството на тази така традиционна за България култура като пшеницата. Защото напоследък тя се превърна по-скоро в социална култура, по начина на подпомагане.
Мога да ви кажа, че без субсидиите, които сега се дават за прилагане на сеитбооборота, аз съм сигурен, че фермерите няма да сеят и половината от това, което сега се отглежда в страната като хлебно зърно.
Твърде песимистична картина чертаете, защо?
Картината е реална, защото с тези изкупни цени и с тези разходи, които в момента се правят за производството на пшеницат, тя наистина се превърна в една социална култура.
Но може би това е целта – с помощта на общата селскостопанска политика на ЕС да се прилага политика, чрез която да се запази социалният мир в страната.
Друг е проблемът, че има други много важни проблеми, които остават нерешени и са свързани с правилата за прилагане на европолитиката. Имам предвид 5-те процента угари, които всяка година трябва да се оставят за опазването на околната среда.
Не може да сравняваме България и Германия в прилагането на задължителното необработване на 5% от площите, които се оставят да почиват. Това условие, приложено в българските условия или във Франция и Германия, води до коренно различни проблеми, които не са отчетени от нашите управленци.
В същото време българската продукция е оставена да се конкурира свободно на европейския пазар, където ние можем да продаваме само ако свалим цените на продукцията. Такъв е пазарът и ние не можем да избягаме.
Значи според вас зелените ангажименти за България трябва да са по-различни от тези в останалите държави, така ли?
Една проста сметка показва, че от обработваните в страната 36 милиона декара 5-те процента, които трябва да се оставят за угари, излизат много като площ – цели 1,8 млн. декара. Това означава всяка година една Разградска област да не произвежда. Което ще се отрази сериозно върху сектора.
Наистина, Европа представя като алтернатива производството на протеинови култури вместо угарите, но в България няма пазар за тях.
С тези изисквания в Еврокомисията искат да компенсира загубата от производството на протеинови култури, но страната ни трудно ще развие подобно производство, ако не се намерят съответните канали за износ. Затова и най-голямата тревога е в това какво ще се прави бъдещата продукция, след като тя се произведе.
Колкото до технологията на производство, българските фермери нямат проблем с нея. Аз лично от няколко години отглеждам соя, която не е генно-модифицирана. Успяхме да намерим канали за износ и това за нас беше много важно.
Какво ще стане обаче, ако всички започнат да произвеждат, след като в България няма преработвателни мощности за нейната преработка. Соята на международните пазари е търсен продукт, но и тук трябва да сме конкурентни като производство, за да се наложим.
Планирате ли преструктуриране на производството след новия програмен период?
Нашето стопанство отдавна е със затворен цикъл на произовдство. Освен със зърнопроизводство, зърносъхранение и прераработка ние се занимаваме още със свиневъдство и птицепроизводство.
Фирмата навлезе в 22-та си година, като при нас вече работят 150 души. Отглеждаме птици и стокови носачки за яйца. На пазара сме и с животинска продукция. Около 30% от зърното отива за животновъдството.
Работим на вътрешния и външния пазар от 13-14 години и се сблъскваме с всякакви проблеми.
Кой според вас е основният проблем пред животновъдството?
Естествено пазарът. Докато в страната масово се внася замразено евтино месо от Европа, българското животновъдство не може да се развива нормално. Въпреки че потребителите търсят прясно месо от български производители, заради високата цена те рядко могат да си го позволят и посягат към вносното. А производителят е притиснат и не може да сваля цената, защото рентабилността не му позволява – и така кръгът се затваря.
Според вас, какъв е изходът от това положение?
Има изход и колегите в Европа са го намерили, само трябва да ги последваме. В Португалия например вътрешното законодателство е такова, че замразеното месо не се продава нито в магазините, нито се влага в месопреработката. Навсякъде там се предлага само прясно охладено месо.
Това са норми на хранене, които целят подобряване на здравния статус на населението. Но затова трябва да се мисли стратегически.
Ако България въведе подобни изисквания за здравословна храна, тогава има шанс повече колеги да се преориентират към животновъдството.
Какво трябва да се направи, за да могат и по-дребните производители да се насочат към животновъдство, според вас?
Трява да се създаде среда, както вече казах. Това означава на пазарен принцип в страната да не се допуска вносът на замразени меса и полуфабрикати от други държави. Повечето от тях са в края на своята годност, ползват се намаленията на цените и с този внос се подбива българското производство.
Когато започне да се търси прясна храна, тогава българските производители ще имат стимул да я произвеждат. Това е елементарно, но трябва да се помисли как точно това да се приложи. То е същото като във вица «Има ли митница - има далавера, няма ли митница – няма далавера».
Как ще коментирате решението за увеличаване на осигурителния праг в земеделието?
Всяка година ако трябва да увеличават някой осигурителен праг или да се увеличават данъци, то това задължително става в земеделието. Да ви кажа, омръзна ни на всички.
Време е малко да се позамислят над своите политики, защото земеделците не са прости хора. Статистиката показва, че всеки седми жител на планетата е фермер, което е показател за икономическа стабилност.
Ако промяната в осигурителните прагове са направени с цел да запазят земеделците в селските райони, мисля, че това е най-погрешната стъпка.
Да, вярно е, че земеделците получават най-ниските пенсии, но при този стандарт и заплати в сектора не може изкуствено да се въвеждат правила.
Отидете в една Румъния и вижте колко развити са техните села и малки градове. Вярно, че те са 22 милиона души, но в Букурещ населението е под 2 милиона души. А у нас – нямаме и 6 милиона души население, а в София са 2,5 милиона. Не може половин България като население да живее в София и големите градове.
Какво е това регионално развитие, какви са тези аномалии...
Няма нормална политика и затова не виждам как с подобно отношение ще накарат хората да излязат на светло.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
