Новата власт не дочака 100-те дни толеранс, за да се ориентира в управлението. Но понеже крайните срокове за неотложните политики в земеделието отдавна са изтървани, а заради ковид кризата фермерите имат нужда от спешна подкрепа, затова и зам. министрите в агроведомството трябваше скоростно да изчетат десетки хиляди документи и наредби. За да влязат в крак и да избистрят програмите си за действие, които да са адекватни през третата година от ковид нашествието.
Поради важността на ресорите, свързани с предстоящата Кампания за директните плащания и реформата в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), за които зам. министър Иван Христанов отговаря, Синор.бг започна първото интервю с него. Поради тежестта на проблемите и всеобхватността на темите, разделяме интервюто в две части, първата от която фокусираме върху належащите проблеми за подпомагането на картофопроизводителите, за подкрепата на оранжерийните производители и за реформата в БАБХ.
Г-н Христанов, има ли опасност трапезните картофи да излязат от подпомагането на обвързаната подкрепа, каквито са притесненията на земеделците?
В регламента е записана подкрепа за културите, които ще се преработват и българските представители в ЕК и българските експерти са работили много активно с държавите от клуба на Висшеградската четворка, така че трапезните картофи да продължат да бъдат подпомагани. За съжаление, това не е било прието.
В България картофите се отглеждат основно в планинските и полупланински райони, където имаме двоен натиск. От една страна - намаляването на тютюневите насаждения, а от друга – намаляването на възможността за субсидиране на заместващите култури, каквито са картофите. Извеждането на тютюна, а сега и на картофите, не ни оставя много алтернативи за земеделски бизнес в селските райони.Голям процент от територията на България са планински райони и страната ни е една от малкото държави членки, които произвеждат тюютюн.
В последния вариант на Стратегическия план записахме, че обвързаната подкрепа ще се предоставя за производството на картофи. Позицията на останалите държави-членки е ясна, но тя до голяма степен не се припокрива със ситуацията у нас. Нашата цел е да продължаваме да отстояваме интересите на България и вярвам, че в разговорите с европейските ни партньори ще намерим трайно разрешение на казуса. Министерство на земеделието продължава усилията си в търсене на възможности за осигуряване на подкрепа на производители на трапезни картофи.
Ако случайно ЕК не приеме българското предложение и остане само подпомагането по втория стълб, ще може ли да се получават повече компенсаторни плащания, от досегашните периоди?
Ще положим усилия земеделските производители да имат достойно заплащане. Предвидени са помощи за малкия бизнес и по преразпределителното плащане, по необвързаната подкрепа, така че ние работим в тази посока.
Заради късното приемане на бюджета тази година има опасност за нулева година за оранжерийните производители. Ще успеете ли навреме да преведете помощта за тях?
Вчера имахме среща (ред. бел. интервюто се проведе на 16 февруари) със синдикат „Защита”. Представителите на синдиката обасниха, че в последните 10-15 години са се натрупали негативи, от една страна заради липсата на диалог и от друга – поради факта, че нищо от това, което им е обещавано, не е изпълнявано.
След като изчистихме неяснотите, вярвам, че сме възстановилли диалога. Нашият екип не само че търси диалог с организации и синдикати, но и полагаме усилия да обработваме документите максимално бързо, така че изплащанията на средствата да стават в най-кратки възможни срокове.
Тук е мястото да отправя и послание към земеделците на полето. Необходимо е да проявяваме взаимно уважение. Не мога да приема, когато представители на бранша искат от нас да погазваме законодателно регламентирани срокове, за да изплащаме помощи не по правилата. И отново подчератавам – нашата цел е да отстояваме интересите на България.
Какви срокове са поискали от Вас представителите на „Защита”, в каква връзка го казвате?
Те искат светкавично изплащане на ковид мерките, а при действащата нормативна уредба, това няма как да стане. Има техническо време за изплащане на помощта за оранжерийните производители, която е в размер на 3,5 млн. лв.
Има промени и в наредба 3, които няма как да станат от днес за утре.
Целият екип на „Директни плащания, „Втори стълб” и колегите от „Бюджет и финанси” работим постоянно, за да може промените да станат максимално бързо. Тоова, в което искам да Ви уверя е, че умишлени забавяния или грешки по никакъв начин няма да бъдат допускани, както е било преди.
Не само това, но имаме конкретни цели по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с публикуването на всички мерки по-рано, така че стопаните или компаниите да са запознати и при интерес да могат да се подготвят много от рано.
Отговаряте за сектори, които през последните 15 години направо „удариха дъното” и като политики, и като подпомагане. Като човек от бизнеса, изработихте ли си програма за първите стъпки през 2022 г., така че да се стопират поне негативните процеси в производството на пресни плодове и зеленчуци в страната?
Като човек от бизнеса, си давам сметка, че българското земеделие е много комплексна система. Това, което катеорично мога да кажа днес е, че основното, на което нашият екип ще разчита от тук нататък е, политиката да се осъществява в тясно взаимодействие със земеделските производители.
Не може да се налагат решения само отгоре надолу. Всички знаем, че страните с успешно земеделие са постигнали това, защото работят в синхрон с бизнеса.
Затова първият ни приоритет е да възстановим диалога със земеделските производители. Провели сме редица срещи с браншовите организации. За ръководството на министерството това е от изключително значение, защото само след комуникация с пряко заетите в поризводството ние можем да вървим напред. А не като досега – с политика на фрагментирано въздействие, без кой знае каква очертана ясна граница...
Сред приоритетите ни е и възстановяването на диалога между самите браншови организации. Не е тайна, че някои от тях се намират в недобри отношения помежду си. Ако продължаваме старите начини на управление, ще продължим да се бавим. Време е да започнем да си говорим и на институционално и на междубраншово ниво.
За да дадем тласък в развитието си – независимо дали са биологични фермери, конвенционални, животновъди или растениевъди. Всички те трябва да знаят, че е в тяхна полза да отстояват позициите си съвместно.
Затова посланието, което ние искаме да отправим към всички земеделци е – В ЕДНА ЛОДКА СМЕ И НЯМА МЯСТО ЗА МЕЖДУОСОБИЦИ И ВЪТРЕШНИ ВОЙНИ!
Ние ще увеличим и броя на партньорите, които сядат на една маса в преговорите, така че да бъдат чути всички. Утре например (бел. ред. интервюто е взето на 16 февруари), имаме среща с биопрозводителите, на която ще бъдат поканени всички заинтересовани страни, дори необвързаните с браншови организации.
В тази връзка ще има ли скоро Закон за браншовите организации или друг вид нормативни промени, така че представителството на фермерите да бъде регулирано?
Преди Закона за браншовите организации основен законодателен приоритет е изваждането на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ).
Важно е да кажа, че конфликт по отношение на преструктурирането на агенцията няма - както се чу в общественото пространство. Изваждането на една агенция от едно ведомство в друго не е самоцел. Тя осъществява контролни функции и ситуация, в която „контролираните контролират контролиращите”, лишава държавата от всякакъв контрол.
Кога най-рано ще бъдете готови с нормативните промени за изваждане на БАБХ от състава на Министерството на земеделието?
Извън законодателните промени при БАБХ стоят за решаване и редица оперативни задачи. Те са свързани с предстоящото заявяване на животни и площи в Кампанията за директните плащания за 2022 г. Необходимо беше координиране и с фонд „Земеделие”, но там подготовката вървеше сравнително лесно.
Интервю с проф. Христо Даскалов
Колкото до законодателството, към този момент все още не сме напълно готови с анализа. Той изисква време, но е крайно необходим, за да не се допускат грешки. За момента сме подготвили първите фази на анализа за бъдещото преструктуриране. Обсъждаме концепцията с проф. Христо Даскалов.
Ефективното извеждане на БАБХ от системата на агроминистерството ще продължи може би месец-два, за да можем да променим законодателството.
Земеделието е чувствителна система и при евентуална грешка, последствията биха могли да бъдат сериозни. Регистърът ВЕТИС ще премине към Министерството на електронното управление, а за колегите в БАБХ ще си останат чисто с контролните функции. Крайният резултат, към който се стремим е България да има чист имидж и да бъде надеждна структура, своеобразен стожер за безопасността на храните.
Извън техническата подготовка по това преструктуриране, може ли да обясните как точно ще бъде предпазен пазарът в България от внос на непроверени плодове и зеленчуци с пестициди, които сега свободно влизат в страната?
За целта всички отговорни институции трябва да си взаимодействат, а за това е необходимо да има и политическа воля. За съжаление, през последните десетина години са се наслагвали процеси, при които ведомствата не са работили оптимално и в пълен синхрон. За нас е озадачаващо защо даден внос или държавен ресурс се е извършвал или разпределял по един непрозрачен начин. Тепърва ще проучваме и разследваме произхода на проблема.
Имаме идея и подозрения, но не е правилно да обвиняваме, преди да имаме конкретни данни. Когато имаме точни данни, ще ги обявим публично.
По отношение на бъдещите съвместни проверки по границите, за да могат МВР, митниците, ДАНС и БАБХ да работят заедно, първо се иска политическа воля. Когато Министерския съвет каже да се интегрират регистри, за да може информацията да бъде проверявана, тогава нещата ще си дойдат на мястото и тогава ще се убедите колко бързо ще се осъществява контрола и ще постигнем онази ефективност, която обществото очаква от нас.
По отношение на проблема, който повдигате за проверките на вноса на плодове и зеленчуци от трети страни, аз вече получавам справка всеки ден за всичко, което е влязло в страната – от коя фирма, коя държава и кой град, какъв е кодът, коя номенклатура, на каква цена и количество, кой е вносителят.
Продължаваме комуникацията с Националната агенция по приходите (НАП) и БАБХ, за да уточним механизмите, така че да остояваме както националния интерес по отношение на фиска мита и данъци, така и сигурността по хранителната верига. И там съвсем скоро ще имаме конкретни действия. Вече сме заделили необходимия ресурс за проврерки на вноса от трети страни по самата хранителна верига. Първият етап е проверки в крайни точки. Искаме да видим до кои крайни точки достига конкретна продукция от трети страни.
А защо точно крайните точки?
Играчите на пазара имат доста силни собствени процедури за контрол, затова ги оставяме накрая. Първо ще видим къде най-много е насочен вносът от трети страни, за да обхванем тези точки при контрола – дали са търговските вериги, откритите пазари или малките магазини. Следващите проверки вече ще включват преработвателните предприятия, които сега са най-наблюдавани, след това – границата.
(Във втората част от интервюто очаквайте подробности по Кампанията за директните плащания, новостите при теренните проверки плюс подготовката за сателитното наблюдение и др. актуални проблеми)
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
