За двата месеца, откакто е поел управлението на фонд „Земеделие”, изпълнителният директор Николай Кавадржиклиев е успял детайлно да се запознае с проблемите и пропуските в работата на ведомството, около което периодично се вихрят различни скандали. Във втората част от интервюто си за Синор.бг новият директор представи хода на проверките, по които се работи самостоятелно и с помощта на контролните органи на ЕК. По отношение на забавения ход в оценяването на голяма част от проектите по ПРСР, Каварджиклиев смята, че проблемът ще бъде преодолян, тъй като до две седмици ще бъде представен новия устройствен правилник на фонда, изграден по модела на банковите институции, така че да се преодолее вътрешноадминистративния хаос, съществуващ до момента.
Първа част на интервюто с Каварджиклиев
Що се отнася до проверките във фонда, които са дадени за разследване на българските и европейски органи през миналата година, общо дирекция „Противодействие на измамите“ е изготвила и изпратила 41 сигнала, отнасящи се за 87 получатели на субсидии.
От тях до Висшата касационна прокуратура сигналите са 31, от които 14 са отправени по време на двата служебни кабинета. По отношение на спецификата на нарушениията, най-много 20 сигнала се отнасят за проекти, свързани с изпълнението на ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г. Други 14 пък се отнасят за мерките и схемите по Директни плащания – така наречените „чертожници” и „виртуални животни”. Други 8 от сигнатиле се отнасят за мерките по Селскостопанските пазарни механизми (СПМ). Подадени са проекти за проверка от прокуратурата и по подмярка 6.1 за стартова помощ за млади фермери, но на този етап шефът на фонда отказа подробности.
До Европейската прокуратура фондът е подал 9 сигнала по време на последния служебен кабинет, като всички те бяха свързани с виртуалните животни, разкрити в 15 животновъдни ферми. През миналата година фондът е подал един сигнал и до Специализирана прокуратура, поради съмнение за чиста измама.
На въпрос на Синор.бг дали след проверките на къщите за гости има опасност България да връща средства, директорът на фонда обяви, че „още е рано да се говори за санкции по отношение на изпълнението на програмата”. Той припомни, че фондът е направил работна група, съвместно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която до два месеца трябва да се произнесе по отделните случаи. В интервю за БНР днес директорът на фонда обаче изрази силната си изненада от факта, че при 80% от проектите за къщи за гости бизнес плановете са били неосъществими, т.е. направени са от консултантите така, че да бъдат одобрени, без да се съобразят с факта, че самият кандидат не би имал финансовата възможност да го изпълни. Лично той като финансист никога не би одобрил подобни проекти, посочи още Кавадржиклиев, определяйки тази практика на фонда като „репутационен и финансов проблем” за администрацията.
По другият проблем, свързан с изпълнението на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020) и дълго забавяното одобрение на проектите, Николай Каварджиклиев смята, че със създадената от него организация няма опасност от загуба на средства.
От общия бюджет на ПРСР 2014-2020, който е в размер на близо 3 764 057 416,21 евро – (ЕФРСР и национално съфинансиране), размерът на всички стартирали досега приеми, при които договарянето се извършва от Фонда, възлиза на 2 634 517 417,46 евро. Договорените по тях средства се равняват на 1 410 131 750,59 евро или над 50 % от приемите. Следва обаче да се има предвид, че при отчитане процентното изпълнение към общия бюджет, са включени и сумите от последните приеми по подмерки 6.1, 6.3 и 4.2, при които заделените средства възлизат на 250 456 861 евро. Част от тях се финансират от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване (EURI). Обработката на постъпилите проектни предложения по посочените мерки тепърва предстои.
Изплатени по Програмата са близо 1 615 684 272 евро (само ЕЗФРСР), което представлява над 52% от общия бюджет по мерките (ЕЗФРСР). Общо платени са 2 004 267 937евро, включващи финансиране по ЕЗФРСР плюс национално съфинансиране.
Николай Каварджиклиев подробно разясни колко експерти оценяват различните проекти, депозирани по различните подмерки пот програмата. По подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ е създадена оценителна комисия от 160 експерта или 80 екипа, обработващи 1868 проектни предложения.
По подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ са започнали посещенията на място преди започване инвестицията на 449 проектни предложения. Предстои създаването на оценителна комисия за оценка на постъпилите 523 проекта.
По децентрализираните мерки ситуацията е следната. При подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски производители“ се обработват 218 проектни предложения от 10 екипа. Назначена е оценителна комисия, която освен оценка извършва и посещенията на място. По подмярка 6.3. "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" се обработват 1 490 проектни предложения от 78 екипа.
По двете подмерки са назначени оценителни комисии, които освен оценка извършват и посещенията на място, стартирали на 19 април тази година.
По подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие” в процес на обработка са 56 процедури от 24 екипа. В процес на обработка са и 500 проекта на МИГ. 160 проекта са подадени в периода от 2018 до 2020 г. но същите до 2022 г. са били в статус резерви. На всички 160 кандидата са изпратени писма съгласно Наредба 22 за получаване на съгласие за продължване обработката. От 140 от тях е получено съгласие. Предстои да бъдат раздадени за обработка, след като се увеличат техническите бюджетите в ИСУН и преминат в статус одобрени от МИГ. ДФЗ извършва контрол на процедура и един проект от нея, останалите одобрени проекти от съответната процедура се разпределят на други експерти. 340 проекта са за разпределение, останало от одобрени процедури в последните 3 месеца. След освобождаване на административен капацитет от ОД на ДФЗ, ще бъдат раздадени за обработка.
Според изпълнителния директор до края на годината фондът ще успее да договорира всички средства. През следващите месеца предстоят два нови приеми по подмерките за преработка 4.2 и по общинската подмярка 7.2. Днес Кавадржиклиев съобщи и другата новина, че в края на април Министерството на земеделието е получило писмо от ЕК, с което се разрешава да бъде удължено изпълнението на проектите по две от подмерките на програмата – по 4.2 и по 7.2.
На въпрос на Синор.бг с какъв бюджет страната ни ще разполага по ПРСР след 2023 г., изпълнителният директор на фонда обясни, че решението ще вземе Министерството на земеделието. Припомняме, че в началото на 2022 г. страната ни реши да увеличи почти трикратно националното съфинансиране на ПРСР - от 15-20% на 60%.
По отношение на превеждане на средствата по Директните плащания за 2021 г., директорът на фонда обясни, че стриктно се спазва публикуваният индикативен график за изплащане на субсидиите към земеделските стопани.
От общия бюджет в размер на 1,95 млрд. лв. (1 950 049 465 лв.) към момента са преведени почти 1,7 млрд. лв. (1 681 492 995 лв.), като до 30.06.2022 остават да бъдат разплатени още 268 556 470 лв. До края на юни месец предстоят плащанията към биопроизводителите по мярка 11 и по мярка 12 „Натура 2000”. Тогава ще се преведат и окончателните плащания по СЕПП, а също и по мярка 13, както и плащанията за младите и дребни земеделски стопани.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
