Методи Стефанов е производител на биоетерични масла в с. Манолово, Подбалканската линия. От 2003 г. се занимава с биопроизводство. Фирмата отглежда ароматни култури върху 2 хил. дка площ, като една част от тях се преработват в сушени билки. Основните насаждения са роза, лавандула, а от билките лайка, невен, рози и лавандула.
- Г-н Стефанов, къде е вашият пазар?
- Основно в ЕС. Важното е, че ние работим със сертфицираща фирма и това е гаранция за качеството на стоката, която предлагаме. За европейските ни партньори е много важно продукцията от етерично-маслените и медицинско-ароматните култури да са сертифицирани, тъй като голяма част от тях влизат в лекарства, хранителни добавки и чайове и е голямо предимство, че са под контрол.
- Всичко продавате в чужбина така ли, билките, които отглеждате ли са най-търсените?
- Това са част от растенията, които най-добре виреят в тази част на България. В интерес на истината има реален пазар в производството на билки в страната, но България е загубила голяма част от пазара навън, и основната причина е, заради липса на контрол от сертифицираща фирма на продукцията. Реално ние имаме възможност да сме едни от най-големите производители на билки в ЕС.
- Тогава защо не сме?
- Причините са много, включително и в националната политика, защото розопроизводството вече си отива. Другата истина е, че малките фирми сами не могат да пробият да европейския пазар, или за да стане трябва да имат собствени насаждения. Например, нашата фирма за да е сигурна в качеството, на това, което ще предложи на пазара, предлагаме на производителите, от които изкупуваме продукция разсад, ноу – хау за това как да си отглеждат най-ефективно растенията. Даваме препоръка за съответния район и какви билки да се отглеждат и ако виждаме, че не става, съветваме човека да не си губи времето или просто да си смени културата.
- Печели ли се от биопроизводство?
- За съжаление трябва да кажа, че засега мога да констатирам тотална липса от грижи на държавата и забавяне на изплащането, а не малка част от нашите членове плащат наказания, за неща, които могат да бъдат избегнатии за които примината в повечето случаи не е в тях, а в наредбите.
- Но нали някакви нови наредби се подготвят?
- Да, така е доста неща се направиха, откакто се появи асоциацията на биопроизводителите, но истината е, че те са много незначителни.
- Какви са вашите предложения?
- Предлагаме, за да тръгне биоземеделието в България първо трябва да има разбиращи хора специалисти по места в земеделските служби, които да дават адекватни отговори на желаещите да се занимават по места. За помощите, за наредбите, защото има много сгрешени заявления за субисидии в кодовете за култури, и е напълно възможно именно някои от чиновниците да е дал такова указание на земеделския производител при попълванетио на документите. Например не може лавандулата, която е многогодишно растение, и земеделският поризводител я е попълнил в заявлението си точно като такава, после да не може да вземе пари, зашото тя се води ароматно медицинско растение. Реално, когато се отиде на проверка се вижда, че растението съществувава, но чиновниците не искат да го признаят, въпреки че най-веорятно някой от тях е посъветвал кандидатстващият да го напише с код като многогодишно, а не като аромтно растение и след това негов колега отказва да признае насаждението и човекът остава без субсидии. А за да стигне до тук той е направил кредити, вложил е средства, труд.
- Но това е абусрдно, очевидно става дума за техническа грешка в такива случаи.
- Да, ще ви кажа как постъпват в Италия. Там такъв проблем се решава с помощта на държавната администрация, като при всеки грешен документ администрацията дава право на поправка, а тук на нас гледат като на престъници. Тук в момента, в който си се разписал и след това установиш, че може да има грешка, която да се дължи и на теб и на съветващият те чиновник, казват – не може никакви поправки, това е това е твоят подпис, това е положението, край. А реално и в обществото и в реалните земеделски производители има интерес да стават биологични, но голяма част от тях ги е страх да започнат, точно заради подобни проблеми. А най-големият пародкс е, че ЕС дава 800 млн. лв за биопроиздводство и се получава така че заради подобни проблеми, нашата държава не иска да ги усвои. От друга страна в ЕС има реален пазар за биопроизводство. Със съжаление трябва да кажа, че когато в началото започнахме, направихме грешка да разчитаме на субисидиите, ние вече втора година нямаме отговор кога ще ги получим, всъщност още от 2009 г не сме ги получили (б. а. става дума за времето към 7 март 2011 г.).
- Турция продължава ли да е сериозен конкурент на пазара на розово масло?
- Турция вече завзе 50% от пазара на розово масло. При тях розопроизводството всяка годинта бележи ръст, а при нас от три години върви надолу. Всичко това е следствие от един фактор - а именно държавата отсъства от флагмана на българското розопроизводство. Тотално и в течение на времето това оказа влияние в цялата верига на бизнеса - от малкия розопроизводител, до най-голямата фирма производител, преработвател и износител. Получи се хаос, а за разлика от България Труция подкрепя своите производители и износа, а ние докато се наканим да подкрепяме няма да успеем да наложим стандартите на биологичното земеделие, тъй като веднъж от една страна добивът пада, от друга страна самите производители като гледат какво става с колегите им от биосектора и се дезинтересират и ако продължи този тренд, розопроизводството ще падне съвсем. А розовата градина се прави поне 4-5 години, но при една нулева година за помощи, каквато беше миналата година и още две последващи я такива, изчезва...
- Добре, какви са предложенията ви към държавата?
- Държавата първо може да издигне розпоризводството като национелен приоритет, и това няма да е никак скъпо, тъй като парите за розите в национален мащаб въобще не са много. Дали ще бъдат субсидии или някакви облкчения на произвдотителите, ефектът ще бъде огромен, особено социалния. Така е, защото ръчно се бере, а розите са в региони където безработицата е много голяма, където други земеделски култури не виреят и така се дава препитание на голяма част от хората. С премахване на военно- промишления комплекс нищо друго не остава за препитание, но се получи така че България - страната на розите няма производство на рози, а дестилерните няма да произвеждат розово масло. Вторият проблем, който може да се реши е в облекчаването помощта на намирането на работна ръка по време на брането, тъй като ромското население не може да се контролира по никакъв начин, понеже няма страх от държавните инститцуии, за разлика от българското и в един момент розопроизводителите влизат в безизходица. Има и страхотни затруднения при вземане на кредити от банките, тъй като кампанията в пъти надвишава стойността на обезпеченията, които производителите имат. Затова е много важно държавата да застане зад тях и да гарантира, или да се извоюва поне продукцията да може да се залага пред банките или пред държавмата и така производството в сектора много ще се облекчи. Нещата са много прости, но някой трябва да ги направи.
Интервю на Светлана Трифоновска
