Салатното цвекло заслужава по-голямо внимание, тъй като не е особено взискателно при отглеждането и има високи хранителни и вкусови качества, по които отстъпва от кореноплодните само на морковите. Съдържа много и лесно усвоими от организма белтъчини, органични вещества, витамини А и С, минерални соли. В листата има същите хранителни вещества и доста повече витамин С. Кореноплодите на червеното салатно цвекло се използват в различни ястия, салати, маринати, туршии, супи (боршове), сосове, като сурогат на кафето. За същата цел служат и листата, които освен това са отличен фураж в прясно състояние и силажирани. Най-ценни са сортовете с плоско-кръгли или кръгли кореноплоди, понеже се прибират по-лесно. Най-предпочитани са сортовете, които имат по-малко светли кръгове в месестата част и са с плътна червена окраска на месото - Египетско 60 и Бордо 60. Подготовката на площта и предшествениците е подобна на тези при всички кореноплодни зеленчуци. Най-добре е червеното салатно цвекло да се отглежда чрез пряко засяване на семената, макар че може да се отглежда и с предварително производство на разсад. При отглеждане с разсад се засажда на фитарии или по кавалите, най-често като междинна култура. На самостоятелни площи се засява обикновено на равна повърхност. Подходяща е и лехо-браздовата повърхност на 3- и 4-редови ленти по схема 70+45+45/10-12 см и 55+35+35+35/ 12-15 см. В дворните места се сее редово - 40-45 см между редовете и 10-12 см вътре в реда.
Дълбочината на засаждане е 2,5-3,5 см при норма 2-2,5 кг семе на декар. Най-подходящото време за директно засяване е от средата на март до началото на април.
При по-късна сеитба - през май, се получават по-нежни и по-сочни кореноплоди. Салатното цвекло е с повишени изисквания към топлината. Най-подходящата температура за развитието му е 15-25 градуса. Когато образуват втори-трети лист, растенията се прореждат и се оставят на 10-12 см едно от друго. Правят се 2-3 окопавания в междуредието и едно на ръка, вътре в реда, но много внимателно. При всяка обработка се подхранва - първия път с по 20 кг/дка амониева селитра, а при второто и третото - с по 15 кг амониева селитра и калиев тор.
През две седмици се полива, като поливките се прекратяват около месец преди изваждането на кореноплодите. Прибирането им става в края на октомври-началото на ноември. Листата се отрязват на 1 см над челото. От 1 дка добивът на кореноплоди е 2000-3000 кг, а на листа - 1000-1500 килограма.
