Истина е, че смокинята, формирана със стелеща корона се предпазва по-лесно от зимните студове. Всяка есен основните стъбла се затрупват с почва – около 20 см над наклонените клони. След засаждане оставяте растението да се развива свободно. През есента трябва да го наведете в хоризонтално положение, като го прикрепите с колчета. През следващата есен избирате една от развилите се издънки за втори основен клон и тя се навежда по същия начин, но в обратна посока. През следващата година се извършва редовна резитба, като развилите се многобройни леторасли се разреждат на разстояние 15 –20 см и също се навеждат.
Подходящи за формиране на стелеща корона са сортовете Бяла италианска, Далматинска, Брънсуик, които имат рехава корона, слаб растеж и почти хоризонтално растящи клони. Не се притеснявайте, ако част от непокритите с почва клонки измръзнат. От останалата част от дървото ще покарат достатъчно леторасли, които обилно плододават през следващата година.
Независимо, че смокинята може да се формира по няколко начина – като дърво, полухраст с няколко стъбла, със стелеща се корона или да се отглежда като издънкова култура, за нашите климатични условия все пак е най-добре тя да се формира като полухраст с няколко стъбла. За да се оформи по този начин в годината на засаждането растението се прерязва ниско на 1-2 пъпки над повърхността на земята. През следващата пролет от покаралите леторасли се подбират 4-5 за формиране на стъбла. През третата година на всяко стъбло се оставят по 2-3 външни клончета за изграждане на скелетните клони.
