Начало » Новини » Страната
20.05.2024 г.

Икономиката на България се движи основно от вътрешното търсене

Годишен доклад
Икономиката на България се движи основно от вътрешното търсене

Снимка: sinor.bg

Икономическият растеж на България през през 2023 г. се забавя до 1,8%, което се дължи на по-слабото външно търсене и спада в износа, на повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващия ценови натиск. Това се посочва в годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките на тема „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания“ Докладът разглежда състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2023 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2026 г.

Износът на стоки намалява, а това се отразява на промишленото производство и продажбите. Изправени пред намалено външно търсене, българските фирми намаляват покупките от чужбина и инвестициите в стоково-материални запаси. Инвестиционната активност остава слаба, което трайно се очертава като структурен проблем за българската икономика, въпреки че фирмите успяват да поддържат заетостта и да повишават номиналните работни заплати.

Краткосрочната прогноза на ИИИ при БАН е, че вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж, който се очаква да остане под потенциалния и плавно да се възстанови до средните нива преди пандемията от COVID-19. Динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишаване на заетостта и ниския, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната. Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояване на средствата от ЕС.

Въпреки спада в икономическия растеж през първите шест месеца на 2023 г. частното потребление се разширява, подхранвано от стабилния пазар на труда, повишеното доверие на потребителите, забавянето на инфлацията и активната кредитна дейност.

Годишната инфлация възлиза на 5% в края на м.г. въпреки антиинфлационното действие на международните фактори, изразяващи се в намаляване на цените на основните енергоизточници, суровините и селскостопанските стоки, както и рестриктивната парична политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), редица фактори от вътрешната макроикономическа среда продължават да оказват проинфлационен натиск, подчертават учените от ИИИ.

Пазарът на труда през 2023 г. все още е относително спокоен, независимо от някои негативни количествени и структурни промени в сравнение с предходната година. Отсъствието на структурни промени в заетостта съответства на общото състояние на забавяне на икономическия растеж и ниската инвестиционна активност. Икономиката слабо се преструктурира, което не води до промени в разпределението на заетите и активизиране на населението в трудоспособна възраст. Динамиката и структурните промени в работните заплати през 2023 г. не стимулират движението на заетите между различните групи икономически дейности, се казва в доклада.

Друг извод в доклада е, че България регистрира едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, но изостава при въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства и не предприема необходимите действия за целенасочена, цялостна и координирана междусекторна политика в тази област.

Темата на фокус анализира и оценява измеренията на енергийната бедност в България през периода 2014-2023 г. В нея учените от ИИИ извеждат необходимостта от провеждане на активна социална и инвестиционна политика към гражданите не само по отношение на текущите разходи за транспорт и енергия, но и за тяхното дългосрочно намаляване чрез целенасочени инвестиции и мерки в енергийна ефективност и декарбонизация.

Обосновано е и въвеждането на механизъм за социална поносимост на цените на електроенергията в условията на либерализиран пазар, който да е съчетан с ясно разписани мерки и с ясна скала на диференциране на подкрепата по доходен критерий. Прави се предложение енергийната бедност да се оценява не на лице, а на ниво домакинство, според броя лица в него, като се определя жилищната площ за всеки тип домакинство.

През 2023 г. фискалната политика продължава да бъде експанзионистична въпреки инфлационните процеси и предстоящата оценка на ЕК и ЕЦБ за спазването на Маастрихтските критерии, които определят готовността на България да се присъедини към еврозоната, посочват икономистите. Част от фискалните мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса, предприети по време на пандемията от COVID-19, се запазват, въпреки че инфлацията се превръща в по-голям проблем, отколкото безработицата, смятат учените от ИИИ. Според тях правителството продължава с активната политика по доходите, без да залага осезаемо намаляване на текущите разходи в бюджета или на увеличаване на данъците. Предприемат се някои промени в данъчната политика, дефинирани като антикризисни мерки, и други, свързани с прилагане на промени в европейското законодателство, които водят до допълнително намаляване на данъчните приходи и поставят в риск устойчивостта на фискалната позиция на страната в средносрочен план, отбелязват икономистите.

Годината 2023 се характеризира и със запазване на интензивните темпове на кредитиране в банковия сектор - на фона на все още умереното повишаване на лихвените проценти. Търговските банки продължават да демонстрират устойчиви показатели въпреки неблагоприятните условия на средата, в която функционират. Вложителите продължават да увеличават своите спестявания, мотивирани в известна степен от увеличението на лихвените проценти по депозитите.

Една от положителните новини е изменението на стойностите на индексите на капиталовия пазар в посока увеличение. За пръв път след 2017 г., през 2023 г. пазарната капитализация на основния пазар BSE заема съществен дял от общата пазарна капитализация. Появяват се нови компании, които се листват на фондовия пазар. Въпреки сътресенията на международните пазари, дължащи се на опасенията за повишаване на лихвените проценти и възможността за рецесия, SOFIX и българският капиталов пазар остават незначително засегнати, смятат икономистите.

Икономиката на България се движи основно от вътрешното търсене
976
 

Последни материали
Виж
Форум
Износът на зърно е качил с 37 % търговския баланс на България с Китай
Производител на зеленчуци от Мало Конаре, Пазарджишко
Иван Кабуров: Когато изземат „зелените картончета“ от спекулантите, секторът ще изсветлее
Тарас Висоцки: Украйна остава лидер в износа на селскостопански продукти
Износът на селскостопанска продукция от Украйна ще надхвърли 60 млн. тона
Докладът „Перспективи за храните“
ФАО прогнозира стабилни перспективи за повечето пазари на хранителни стоки през 2024/25 г.
Наръчник Кампания 2024
В България няма и едно стопанство, регистрирано с интегрирано производство
Наръчник Кампания 2024
Новите изисквания по екосхемата за възстановяване на почвите и за органично торене
Свързани материали
Виж
Фермерите настояват за промени в Закона за застраховането
Градушка унищожи лозя и рози в село Баня, застраховките важат от първи май
Служебен министър на иновациите и растежа
Росен Карадимов: Ще изработим нова стратегия на Българската банка за развитие
Изгодно финансиране на групи и организации на земеделски производители
Иска се 5% самоучастие
Банката за развитие отпуска изгоден лизинг за земеделска техника и производствено оборудване
Линкове за презентациите
БАН представи новите геномни техники за земеделски производители
Форум на АЗПБ
Танева призовава фермерите към единение, Вътев – към коопериране
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини