Сладката царевица се “събужда” при 10-12 градуса

Захарната царевица е малко познат зеленчук, но с извънредно големи хранителни и отлични вкусови качества. Тя е едногодишно житно растение и по начина на отглеждане твърде малко се различава от обикновената царевица. Също като нея изисква повече топлина и затова се засява, когато температурата на почвата достигне 10-12°С и опасността от късни слани е преминала. Ако след поникването й има слана, температурата падне до минус 3°С и опърли листата, то след кратко време тя се възстановява и не се налага презасяване.
В Северна България можете да засеете сладката царевица през втората половина на април, а в Южна България - 5-10 април. Засява се на гнезда или редово на 70 см ред от ред, на дълбочина 10 см.
Захарната царевица се използво и като кулисно растение при отглеждзането на краставици, дини, пъпеши и други зеленчукови растения.

Грижите през вегетацията
За разтрошаването на образувала се кора или за унищожаване на рано появили се плевели, посевът може да се бранува с леки брани, още преди да са поникнали семената или растенията да са на височина не повече от 8-10 см. Растенията се окопават в междуредията плитко, за да не се повреждат корените й близки до повърхността.
Захарната царевица проявява склонност към братене, но филизенето намалява добива.
Критичният период по отношение на влагата е до и по време цъфтежа. Тогава се полива при нужда, защото нараства интензивно и натрупва растителна маса.

Прибирането
Прибирането на сладката царевица става в млечна зрелост на зърното. Млечната зрелост обикновено продължава 2-3 дни и при висока температура този период драстично намалява. Обикновено настъпва от 22 до 30 дни след цъфтежа. Моментът се определя като се забели кочан и с нокът се натисне зърно. Ако изтича мляко, настъпил е моментът за прибиране. Веднага кочаните трябва да се откъснат и бързо да се консервират, защото доузряването продължава.