Корнишоните често се отглеждат на опорна конструкция с цел да се получат по-високи и по-качествени добиви. Такова отглеждане обаче е свързано с някои особености при резитбата. Корнишоните се отглеждат едностъблено, стъблото се развива свободно, докато стигне до най-горната част на опорната конструкция - 1,80-2 метра. На тази височина то се прекършва.
Израсналите по стъблото разклонения (първи разред) не се отстраняват с изключение на тези, които са се развили от пазвите на първите 2-3 листа. Разклоненията над тези листа отначало се прекършват след 2-3 листа и образувалите се по тях млади завързи. След средата на стъблото на корнишоните първоразредните разклонения се оставят по-дълги - с 5-7 листа и с плодове. Най-горните две разклонения се оставят най-дълги, като се закрепват върху шпалирния тел. По тях плодовете и листата са над 7-8. Те леко провисват надолу.
При по-дълга вегетация от разклоненията могат да се развият разклонения от втори разред. Те също се прекършват, но на не повече от 2-3 плода. Образувалите се по стъблото листа се запазват напълно, докато се оформят листата по разклоненията от първи разред и растенията встъпят в масово плододаване. Тогава листата по централното стъбло, вече застарели и частично повредени, постепенно се отстраняват, като се започне от долната част на стъблото. Отрязват се целите стъбла заедно с листните дръжки. Отрезът е плътно до стъблото. Пълното отстраняване на листата по централното стъбло до височината на опорната конструкция е особено нужно при бързо и силно нарастване на разклоненията от първи разред. Така се постига просветляване на растенията и се създават условия за по-продължителна вегетация и получаване на по-високи и качествени добиви.
