При листното подхранване листата се третират с разтвори на минерални или органични торове. Този метод осигурява бързо снабдяване с хранителни вещества, но ефектът му е краткотраен и се използва когато по някаква причина растенията не са в състояние да ги получат чрез корените.
Растенията получават по-голяма част от хранителните вещества чрез кореновата система. В някои случаи обаче кореновото подхранване е недостатъчно за пълноценен растеж и развитие, особено в бедни и изтощени почви. Усвояването на определени макро- и микроелементи може да се усложни и от пресушаване на почвата, от екстремни температури, промени в киселинността, натрупване на соли или увреждане на корените. В такива ситуации листното подхранване може да помогне за доставяне на необходимите хранителни вещества на растенията.
Каква е уникалната черта на листното подхранване?
Основно предимство на листното подхранване е, че растенията могат бързо да си набавят необходимите елементи. През целия вегетационен период те активно усвояват азот, фосфор и калий. Важно е запасите от тези макроелементи да се попълват регулярно, като се започне още при подготовката на почвата.
Листното торене не осигурява пълноценно подхранване на растенията, но микроелементите са необходими в много малки количества, могат да се доставят бързо, ефикасно и да се дозират прецизно. Методът позволява да се определи по-точно оптималната концентрация.
Важно е да отбележим, че ефективността на подхранването не зависи от състава на почвата и състоянието на кореновата система. По този начин могат да се доставят на растенията и основни хранителни вещества.
Какви видове торове са най-подходящи за листно подхранване?
За листно подхранване се използват както минерални, така и органоминерални торове, които се разтварят лесно във вода, без да образуват утайка. За предпочитане са хелатните. Сулфатните са по-малко ефективни, защото техните йони проникват по-слабо в растителната тъкан, като изключение прави магнезиевият сулфат. Той се усвоява еднакво добре както кореново, така и листно.
При избора на тор е важно да се вземат предвид специфичните нужди на растенията на определен етап от развитието. След засаждане на разсада и по време на цъфтеж се препоръчва използването на торове с по-високо съдържание на фосфор, а по време на плододаване – калий.
За да се попълни дефицитът на специфични микроелементи, се препоръчва по време на цъфтеж на домати, пипер, патладжан, тиквички и краставици, да се тори с богати на калций и бор торове. При стресови условия, причинени от температурни колебания, изсушаване на почвата, увреждане от насекоми или градушка, се препоръчва използването на торове, съдържащи аминокиселини.
Как да подхранваме безопасно растенията с листни торове?
Листното подхранване трябва да се осъществява рано сутрин или след залез слънце. Пръскането на растенията в горещо и слънчево време е строго забранено, защото разтворът ще се изпари бързо, а излагането на ярка слънчева светлина може да причини изгаряния на листата.
Използването на по-високи концентрации на разтворите може да доведе до негативни последици за растенията. Прекомерните количества от микроелементи – мед, цинк, бор и манган е особено опасно. По-добре е да торим по-често, но с по-ниски концентрации, за да осигурим безопасно и ефективно подхранване. При температури над 25 градуса по Целзий рискът от токсични ефекти от микроелементите се увеличава. В горещите летни периоди се препоръчва намаляване на концентрацията с 20-30 %.
При приготвяне на разтворите е важно торът да бъде напълно разтворен във водата.
Ако комбинираме различни торове, не трябва да забравяме, че някои може да са несъвместими – калциевият нитрат с монокалиев фосфат или магнезиев сулфат. Добре е да ги ползваме отделно или да използваме готови комплексни комбинации.
При листно третиране разтворът трябва да се нанася равномерно от двете страни, а за по-добро прилепване се използват адхезивни агенти.
Тъй като това подхранване предполага овлажняване на листната повърхност, което увеличава риска от гъбични инфекции, се препоръчва при тези процедури торовете да се комбинират с биологични агенти на базата на Bacillus subtilis (Триходермин, Фитоспорин и др.).
