Манголдът (листното цвекло)

Манголдът (листното цвекло) е типично двегодишно растение. Коренът е силно разклонен, понякога надебелен (образува полукореноплод). Розетката е изправена с неголямо количество листа. Листата са едри, къдрави и по-рядко гладки. Различават се: листен манголд, чиито листа достигат дължина до 20 см и се използват като спанака, и дръжков манголд, който се отличава освен с едрите си до 60 см листа, но и със силно развития централен нерв и месестата дръжка, които се използват също за храна.
В листата на манголда, отгледан на открито ,се съдържат 10,6-11,4% сухо вещество, 2,7-4,6% захари и 14,7-15,9 мг% витамин С; в листата на отгледания на закрито манголд се съдържат 5,8-8,7% сухо вещество, 1,1-1,5% захари и 6-10 мг% витамин С. Листата се използват за супи, салати, пюрета, а дръжките и жилките се консумират като аспержа.
Манголдът е студоустойчиво растение, макар че в това отношение не превъзхожда салатното цвекло. Освен това той често е доста сухоустойчив.
За добрия си растеж манголдът се нуждае от богата на хранителни вещества почва. На лека, бедна на органични вещества почва, както и на тежка глинеста почва листата му стават груби и влошават вкусовите си качества.
От манголда съществуват доста сортове. У нас най-известен е сортът Лукулус (фиг. 29), който се отнася към дръжковия манголд. Листата му са жълто-зелени, едри, силно накъдрени, с широк месест централен нерв и месеста дебела дръжка.
Манголдът се отглежда главно чрез директно засяване на семената на открито. Може да се отглежда и чрез разсад, но трябва да се знае, че разсадът се прихваща сравнително трудно.
Засява се рано през пролетта – през април, на редове на междуредово разстояние 40 см. Дълбочината на сеитбата е 2-3 см. След 1-2 прореждания растенията се оставят в реда на 30-35 см.
През вегетацията се осигурява основно разрохкване на почвата, подхранване с минерални торове и поливане. Листата започват да се прибират през юли-август, като се орязват най-долните листа и се отстраняват ¼ до 1/5 от общия рой на листата. Прибирането продължава до зимата, като “сърцето” се запазва от повреждане. От декар се получават 3000-4000 кг листа.
Особен интерес представлява манголдът за получаване на зелени листа рано през пролетта. В корените на манголда са отложени запасни хранителни вещества, благодарение на които рано през пролетта на втората година от вегетацията се образува голяма листна маса. За да се запазят растенията през зимата, преди настъпване на трайните студове през есента, те се загърлят добре с почва.
Друга практика е изваждането на растението през зимата, преди трайните застудявания и плътното им засаждане в пясък или в почва, изба или в парници. Покаралите при липса на светлина листа са по-нежни и по-вкусни. Така от 1 кв. м може да се получат 6,5 до 11,5 кг листа.