За разлика от миналата година, когато членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) за първи път се срещнаха с министрите на околната среда и на земеделието и отправиха конкретни искания за спешни инвестиции в напояването и за премахване на административните пречки при издаване на разрешителните за сондажи, срещата им тази есен с представителите на държавата не мина под знака на надеждите. Случи се така, че очакванията им от миналата година бяха удовлетворени частично, като беше отпуснато едва под 10 процента от обещаното финансиране и малко преди датата на насрочения семинар кабинетът успя да преведе от националния бюджет едва 27 млн. лв. за фермерите от Южна България. Колкото до планираните за 2025 година 350 милиона лева за увеличаване на капитала на „Напоителни системи“, обещани от земеделския министър Георги Тахов, финансовото министерство „издъхна“. А секторът осъзна, че българското напояване не е политически приоритет.
Защо в условията на климатични промени държавното ръководство продължава да държи в шах целият земеделски сектор, с този и други въпроси Синор.бг потърси за коментар председателя на Врачанския съюз на зърнопроизводителите Петър Пешев. За незапознатите, ще посочим, че Пешев се занимава със земеделие от 2008 година и за тези 17 години той притежава малък бизнес – обработва едва 2 100 декара в местността Златията, льосово плато между Враца и Монтана – село Бутан, в община Козлодуй. Обича земята, работи я с любов и иска да я остави в наследство на своя 7-годишен син, който вече четири години неотлъчно е с татко си на полето.
Г-н Пешев, след срещата с представителите на отговорните министерства се разбра, че държавата продължава да не финансира напояването. На какво бихте могли да разчитате като сектор от следващата година?
За момента очевидно разчитаме само на Господ. Преди да ви отговоря обобщено за сектора, ще дам пример с Врачанска област, където в план-графика за ремонтите на държавното предприятие „Напоителни системи“ за нас няма изработен и един проект, който да бъде финансиран с пари по ПРСР или Стратегическия план! В същото време ние разполагаме с три ключови язовира – „Аспарухов вал“, „Шишманов вал“ и язовир „Еница“ (последният се намира до Бяла слатина). Но има един сериозен проблем, че е прекъсната връзката от тези язовири до нашите полета, затова очаквахме държавата да инвестира средства през „Напоителни системи“.
Защото във Врачанският съюз обработваме около 400 хиляди декара земя, като наши членове са стопанства с размер на земята от 300 декара до 24 хиляди декара. Лично моето стопанство се намира в льосовото плато Златията. Но релефът на терена на земята в региона е такъв, че нямаме пряк достъп до водата. Навремето и трите язовира са изградени умно и проблеми с водата там реално няма, защото са проектирани по начин през зимата те да се пълнят с вода от реките Искър и Дунав.
„Аспарухов вал“ например се пълни изцяло от Дунав, а „Еница“ – от Искър. Първият язовир е с около 8 милиона кубически метра вода, а капацитетът на „Еница“ е близо 40 милиона. Към момента обаче „Аспарухов вал“ е пълен с вода наполовина, докато „Еница“ е на минус. И въпреки, че сме близо до Дунава, нямаме достъп до водата.
Какво точно трябва да направи „Напоителни системи“, за да достигне водата до вас?
Подобно на колегите от Южна България, и при нас има разрушени водни помпи, които трябва да се подменят – говоря за 4 помпени станции само в нашата област. Немалка част от напоителните канали също се нуждаят от възстановяване. За да дойде водата до нас, тя задължително трябва първо да мине през „Напоителни системи“ - всичките плаващи станции, които се намират на Дунав, са на държавното предприятие. Те ни подадават водата, за да получим напояването, от което се нуждаем. Но странно защо проекти на „Напоителни системи“ за Врачанско не са планирани.
Въпросът е изключително сериозен, защото говорим за стотици хиляди декара земеделски земи, които трябва да бъдат напоявани – не само за зърно, но и за зеленчуци. Към момента площите със зеленчуци са много малко и то са в землища, където колегите са направили сондажи, защото начина, по който се узаконяват тези съоръжения е много трудно. Неведнъж сме поставяли този въпрос пред двете министерства – на околната среда и на земеделието. Ако се върнем десетилетия назад, ще ви кажа, че Враца е бил район с традиционно производство на зеленчуци. Имали сме дори консервна фабрика, но всичко е унищожено, вече е в миналото.
Сушата тази година при вас унищожи значителни площи с пролетни култури. Какво ще последва за бранша от тези загуби?
Неслучайно и европейските модели за отчитане на безводието в ЕС тази година показаха, че Северозападният регион, включващ Враца, Монтана и Видин, е най-засегнат от сушата в цяла Европа.
Все още нямаме окончателните данни от областната дирекция по земеделие за засетите площи с царевица, но за пропадналите площи бяха поискани обезщетения за 40 хиляди декара. И това са само доказаните 100 процента пропаднали площи. Редица колеги не са подали заявления за компенсации, защото дори не са жънали. Това са излишни разходи, които биха натоварили финансово всеки от тях. Имаше момент, в който през есента в тези райони на областта средно се жънеха по 107 килограма царевица от декар. С други думи, хората не могат да си покрият дори разходите само за жътвата, да не говорим за покриване на цялата себестойност, вложена до момента.
При слънчогледа средните добиви също удариха дъното – от 80 до 110 кг от декар. Единствено пшеницата си покри разходите – средно от декар получихме между 550 и 600 кг. В региони, където е паднал малко дъжд, ожънаха и до 750 кг.
Как се отрази това върху малките и средни зърнопроизводители?
Драматично е положението. Няма значение дали отглеждаш 3 хиляди или 10 хиляди декара, ти си на загуба. Единственото спасение в момента е при фермерите, притежаващи значителни площи собствена земя, защото не трябва да плащат рента.
Миналата година, когато подписвахме едногодишните договори за ползването на земята, се опитахме малко да намалим размера на рентите. Оказа се обаче, че има фирми, които имат други източници на финансиране, и не се присъединиха към нашето предложение. Така рентите останаха високи. Резултатът е, че са в ход много фалити. Ако трябва да обобщя, за последните 10 години земеделските производители във Врачанска област са намалели с 40 процента. Това са хора от селата, които изчезват, губим ги. Земята им бива изкупувана от големите фирми, които стават още по-големи. И в момента, когато те станат монополисти, тогава и рентите вече няма да бъдат толкова големи. Само че, в резултат на това поглъщане селата ще бъдат съвсем обезлюдени.
Членовете на НАЗ неведнъж предупреждаваме властта, че тази политика на поземлени отношения трябва да бъде прекратена, защото тенденцията на стопяването на малките и средни фермери е пагубно за цялата страна. Затова ние се борим да запазим и малкото все още живи български села.
Може ли при сегашната политическа ситуация в страната да дадете прогноза за сектора през 2026 г.?
Добре, че оттеглиха този бюджет, защото си беше нещо страшно. Колкото до парите за напояване – говоря за онези 350 милиона лева, които трябваше да бъдат заложени като капиталови разходи в бюджета за тази година, но не ги получихме, там е от съществено значение поведението на властта да се промени.
Като организация с хиляда зора успяхме да се преборим през тази година да бъдат отпуснати средствата за помпената станциа на язовир пясъчник (бел. ред. гласуваните от кабинета 27 млн. лв. на едно от последните заседания на МС). Само че, разликата от 27 до 350 милиона лева е голяма и всичките тези проекти, които очаквахме да бъдат започнати от тази година, не е ясно дали ще успеят да се реализират и дали ще се реализират изобщо.
Мнението на друг представител на НАЗ за политиките в земеделието
И в момента в страната има райони, за които дори не са направени прокти за възстановяване на каналите и съоръженията. Говоря не само за Врачанско, но и за Добричка област.
За всички нас е ясно, че това няма да бъдат пари, похарчени от бюджета, а пари, ксито бюджетът инвестира в политики за спасение на сектора. Тази инвестиция дава възможност на земеделските производители да произвеждат, да печелят, да изнасят и да внасят данъци обратно в хазната. Надявам се управляващите най-после да го осъзнаят!
