Азотът е важен компонент в здравословната хранителна почва и при дефицит растенията ще се развиват трудно, а при излишъци има неблагоприятен ефект върху качеството на продукцията. Поддържането на баланс е от ключово значение за реколтата.
По-голямата част от азота в почвата се съдържа в органичната материя, която е относително стабилна и той не е пряко достъпен за растенията. В атмосферата има голямо количество азот, но той е достъпен само за културите от семейство Бобови.
Как бобовите култури „фиксират“ азота от атмосферата?
Бобовите растения са известни с ползите си в градината, защото подобряват почвеното плодородие, улавяйки азота от атмосферата. Такива са: фасул, грах, фий, детелина, бакла, соя, австрийски зимен грах и др.
Азотът е основен хранителен елемент, който играе ключова роля в развитието на растенията. Без него те изостават в растежа си и не дават добра реклта. Макар азотът да е в изобилие във въздуха, той присъства във форма, която не може да бъде използвана директно от растенията.
Бобовите култури са тези, които имат способността да преобразуват този газообразен азот в леснодостъпна форма, която могат да използват, като образуват симбиотична връзка с щам почвени бактерии, наречени ризобии (Rhizobium).
Механизмът на фиксация е следният: когато ризобиите усетят наличието на корени на бобови растения в почвата, бактериите се размножават, прикрепват се към кореновите власинки и корените започват да се подуват, като образуват възли (нодули).
Важно е да знаем, че това не е увреждане от коренови нематоди, което също се проявява като удебеляване по корените.
След като се прикрепят, ризобиите образуват инфекциозна нишка, за да проникнат в растението, която след това доставя всички захари и други хранителни вещества, от които се нуждаят, за да оцелеят.
Всъщност това не е толкова зловещо, колкото изглежда. В тези нодули ризобиите живеят в хармония с растението гостоприемник, където всеки организъм получава нещо от другия и дава нещо в замяна – живеят в симбиоза.
Какво получава растението в замяна?
В естествения процес, наречен азотфиксация, ризобиите извличат азотен газ от атмосферата и го превръщат в амониеви съединения, които осигуряват основни хранителни вещества за растението гостоприемник. Тази биохимична реакция протича в кореновите нодули, образувани от ризобиите.
Ето защо бобовите растения не се нуждаят от азотни торове, ако почвата съдържа нужните видове ризобии, които могат да произвеждат свой собствен азот.
Когато растението гостоприемник умре и започне да се разлага, фиксираният азот се освобождава в почвата и става достъпен за другите растения. Това означава, че бобовите култури естествено обогатяват, а не изтощават почвата, на която се отглеждат.
Поради тази взаимноизгодна връзка, ризобиите винаги се нуждаят от растения гостоприемници и не могат да фиксират азот самостоятелно. Те могат да оцелеят известно време без да се хранят, но за да се поддържа здравето на почвата, важно е да се осигурява храна, като се редуват симбиотични култури на целия участък.
Ако отглеждаме постоянно или през няколко години култури от семейство Бобови, можем да помогнем за популацията на ризобиите и да подобрим почвеното плодородие, без да използваме торове. Можем да ги сеем смесено като сидерати и тогава ще обогатим почвата с повече щамове.
Друга възможност е да засяваме бобови култури в междуредията или между отделните растения (около 25-30%) в рамките на сезона, а когато цъфнат да ги вградим в почвата.
С отмиране на корените протича и разрушаване на нодулите, но бактериите продължават да живеят в почвата.
