Синор БГ вече е отделял внимание на хоботните бръмбари (сем. Curculionidae) и по-точно на представителите на род Sitona, които нападат люцерната. Хоботни бръмбари от същото семейство вредят и по овощните. Такъв е ябълковият цветопробивач Anthonomus pomorum. Той е повсеместно разпространен в страната. През годините значителна вреда от него е отчитана в района на Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, по долината на река Камчия и др. места. Напада основно ябълката и по-рядко крушата.
Възрастното насекомо (имагото) има елипсовидно тяло с дължина около 4 мм.. На цвят е сивокафяво. Твърдите крила (елитри) са тъмнокафяви или по-светли с ръждив оттенък. В задната част на всяка от елитрите има светла ивица. Понякога тя е ограничена от две по-тъмни. Към вътрешната страна на тялото ивиците се допират, образувайки тъп ъгъл.
Яйцето е овално, белезникаво с дължина до 0,6 мм. Ларвата е извита като дъга. Дълга е до 6 мм. На цвят е белодожълта и няма крака. Главата е кафява. Какавидата е светложълта, продълговата. Дълга е 3 – 4 мм. В задния край има два израстъка.
Ябълковият цветопробивач развива едно поколение за година. Зимуват възрастните. Част от тях са сред окапалите листа в близост от стъблото на дърветата. Друга част са скрити в пукнатините на старата кора, а трети сред мъховете и лишеите по дърветата. Зимуващи екземпляри могат да бъдат открити и в почвата на дърбочина до 3 см съвсем близо до ябълките.
Бръмбарите излизат от покой още преди набъбването и разпукването на пъпките. Това става, когато средната температура трайно достигне и се задържи на и над 8°С. Такива условия има най-често в градините с южно изложение. Във валежна обстановка и при по-силен вятър насекомите се укриват по разклоненията на скелетните клони, а понякога и под кората. По това време наличието на неприятеля може да бъде установено чрез заложени ловни пояси, които привличат търсещите укритие насекоми.
Излезлите от покой бръмбари се хранят най-вече с цветните пъпки. Със затопляне на времето храненето се засилва и настъпва половата зрелост. При средна температура около 12 - 13°С настъпва чифтосването. Към седмица след това женските почват да снасят яцата. Календарно като ориентир това е последното десетдневие на март и първото на прил.
Женските снасят яйцата в цветните пъпки пъпки малко преди цъфтежа. Те правят това, пробивайки пъпката с хоботчето. В една пъпка полагат едно яйце, което най-често е в основата на тичинките. Плодовитостта на женските е около 50 – 80 броя според проучванията на различни изследователи. При бързо преминаване на цъфтежа част от бръбарите остават да зимуват втора година и на следващата пролет отново снасят.
Ларвите се излюпват около седмица след снасянето. Те се хранят последователно с тичинките, дръжките им, плодника и вътрешната страна на венчелистчетата. Поради това цветовете не се разтварят, изсъхват и изглеждат като топчица, различима от разстояние при преглед на дърветата в началото на вегетацията.
Развитието от яйце до възрастно продължава около 6 седмици. В местата с по-ниска средна температура периодът може да стигне 60 дни. Възрастните започват развитието си в повредените цветове. В края на пролетта те напускат укритията и започват да се хранят, надупчвайки листата. Незначителни повреди могат да бъдат открити и по младите плодове. Според някои ентомолози мъжките бръмбари, напуснали повредените цветове, не се хранят. След периода на хранене към средата на лятото бръмбарите изпадат в летен покой, с понижаването на температурата през есента настъпва зимният (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
