В предишни текстове насочихме вниманието на зеленчукопроизводителите към две мухи, чиито ларви вредят по зеленчуковите видове от сем. Alliaceae – луковата (Delia antiqua) и чесновата муха (Suillia lurida). Продължаваме темата за вредните насекомни видове по тези зеленчуци с представянето на някои бръмбари. Големият луков листояд (Galeruca tanaceti) е разпространен навсякъде в страната, като през отделни години в популацията му има каламитет, в резултат на който вредите от него могат да бъдат значителни. Застрашени са не само кромидът, чесънът и празът, но също пиперът, зелевите и др. културни видове.
Възрастното насекомо е бръмбар с продълговато овално тяло. Дължината му е около 8 – 9 мм. Гръбната част е изпъкнала, а коремната плоска. Гръдният щит е два пъти по-широк, отколкото дълъг.Твърдите крила (елитри) са широки, сведени встрани. По тях има точкуване. Ларвата е тъмнозелена с три чифта крака в гръдния дял. Дълга е към 10 – 11 мм. Върху телесните сегменти минава редица от брадавички и космици.
Големият луков листояд (G. tanaceti) спада към семейство Листогризещи твърдокрили (Chrysomelidae). Видът има едно поколение годишно. Зимният период прекарва в стадий яйце. Излюпването на ларвите става във втората десетдневка на април. Ларвите отначало се изхранват по ливадните житни треви, а по-късно минават по плевелни видове от сем. Сложноцветни. От плевелите се прехвърлят по културните видове.
Ларвата нагризва листата, листните дръжки и стъблата. Най-привлекателни за нея са младите поникнали растения. Тогава щетата е най-голяма. Опасността нараства в края на пролетта. Ларвният стадий продължава месец. Какавидата е образувана в землиста камерка, разположена плитко в почвата. Бръмбарите от новото поколение се появяват след седмица. В края на пролетта и началото на лятото те се хранят усилено и съответно нанасят повреди по нападнаните растения.
Луковият скритохоботник (Ceuthorrhynchus jakovlevi) е друг бръмбар, спадащ сем. Хоботници (Curculionidae). Възрастните и ларвите на вида правят кръгли отвори или неправилни ходове по листата на зимния лук и чесън. При това единият епидермис остава незасегнат.
Възрастното насекомо е с дължина около 2-3 мм. Главата е удължена в хобот с цилиндрична форма. Тялото е овално. Основният цвят е черен, но многобройните власинки придават сива окраска. Елитрите не покриват последното коремно членче. Надлъжно по техния шев преминава светла ивица. Луковият скритохоботник има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци или буците пръст в места със северно изложение.
Предотвратяването на щетите от вредителите изисква редуване на културните видове и спазване на пространствена изолация. Опасността за зеленчуковите градини е голяма в близост с необработени (целинни) терени и естествени ливади.
Изборът на предшественик, обработката на почвата и унищожаването на растителните остатъци също възпрепятстват масовата поява на G. tanaceti и C. jakovlevi. При масова поява на вредителите е наложителна употребата на инсектициди. Такива са широкоспектърните: вазтак, карате 2,5 ЕК, децис 2,5 ЕК и др. при строго спазване на определените дози и карантинни срокове за всеки продукт. Химическата борба трябва да предпази младите растения. На по-късен етап тя трябва да унищожи възрастните преди снасянето на яйцата.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
