Освен двадесет и четириточковата калинка, за която Синор БГ писа, по люцерната вредят и други бръмбари. Това са представителите на сем. Хоботници (Curculionidae): голям люцернов хоботник (Otiorrhynchus ligustici), голям люцернов листов хоботник (Phytonomus punctatus) и малък люцернов хоботни (Phytonomus variasnilis). Посочените видове са разпространени в цялата страна.
Големият люцернов хоботник (O. ligustici) при висока плътност може да наложи разораване на площите с люцерна. Вреди не само по растенията от сем. Бобови (Fabaceae). Установен е като вредител при ягодите, голям брой зеленчукови видове, украсни растения и др..
Вазрастните индивиди (имаго) имат продълговато тяло с черен цвят, но по-светлите люспи върху твърдите крила (елитри) придават землист оттенък. Тялото е изпъкнало откъм гърба и корема. Хоботчето е късо, право и дебело. На дължина бръмбарът достига 1,3 см. Ларвата няма крака. Извита е дъговидно. Откъм гърба е надиплена и покрито с четинки, чиято основа е удебелена и по-тъмна. На дължина достига 1,5 см. Какавидата е бяла и достига 1,4 см.
O. ligustici има едно поколение годишно. Презимува като възрастно и ларва в почвата на дълбочина около 35 см. На почвената повърхност излизат в края на март и началото на април. Времето за поява зависи от почвената температура на дълбочина 10 см., която трябва да 7 - 12°С. Бръмбарите се хранят привечер и нощем. През деня са активни само при хладно и облачно време. При хранене нападат листата, пъпките и връхчетата на растенията. При ясен ден се крият в почевни пукнатини, под бучки пръст и др. подходящи като скривалище места. Месец след появята на възрастните започва снасянето на яйцата. Те са овални, имат мрежеста обвивка (хорион). След снясянето яйцето е млечно бяло, но постепенно покафенява. Яйцата са разположени в почвата около кореновата шийка на растенията на дълбочина около 3 – 4 см. Една женска снася до 400 яйца.
Излюпването става след 12-13 дни. Ларвите са много подвижни. Нападат корените, където нагризват надлъжни ходове. При поливни условия през пролетта и есента ларвите се разполагат на дълбочина до 25 см, а по време на лятното засушаване могат да бъдат открити и по-дъблоко. Храненето продължава до есента. На следващата година ларвите подновяват храненето и достигат какавидния стадий към средата на май. Появята на възрастните (имагинирането) става след 3 – 4 седмици.
Освен за люцерната големият люцернов хобоник е опасен за поникващото цвекло и комунигата. Гоемите поражения на кореновата система водят до потиснат растеж, жълтеене и загиване на растенията. При обследване на засегнатите площи харатрерни са петната (харманите) със загиващи растения. Застрашен е и хмелът, където бръмбарите нагризват листата, пъпките и леторастите. Ларвите нападат кореновата система. Застрашени от хоботника са хмеловите насаждения на леки, песъчливи почви.
Големият люцернов листов хоботник (P. punctatus) има по-ограничено разпространение. Според някои изследователи по-голяма е плътността му в района на Пловдив. Вреда нанася на бобовите култури люцерна, детелина и др.. Бръмбарът има продълговато яйцевидно тяло. Главата е удължена и има тъмнокафяв до черен цвят. Елитрите са набраздени и покрити с дълги власинки. Те и коремчето странично имат меден оттенък. Краката са тъмнокафяви. Ларвата е светлозелена и има малка светлокафява глава. Надлъжно по гърба минава по-светла ивица. Какавидата е в плътно пашкулче. То е овално, оцветено е кафяво до зелено и достига 9 мм.
P. punctatus има едно поколение годишно. Зимува като яйце в стъблата на стърнищата. Възможно е да презимува като ларва и възрастно. Ларвите се излюпват със започването на вегетацията. Първоначално нападат вегетационния връх, а по-късно продължават храненето по листата. Какавидират по растенията. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
