Много скоро основният дебат, който земеделската общност трябва да проведе за своето бъдеще, е свързан с коренното реформиране в начина на субсидирането на селското стопанство. Защото този диалог трябва да даде отговори на въпроса как досегашните плащания на площ (СЕПП) биха били заменени с нов вид подкрепа, която финансово да не товари бюджета на Европейския съюз. Това съобщи представителят на българските фермери в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Стоян Чуканов пред годишната международна конференция, организирана от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия. Той акцентира върху новите преговори, които земеделските браншови организации тепърва ще водят с европейските институции по новото законодателство в областта на земеделието, но преди това е важно фермерите в България да се подготвят за подобен дебат, подпомогнати от българската наука.
Ако досега бюджетът на Европейския съюз заделяше значителен дял за аграрния сектор, след планираното разширяване на Европейския съюз и присъединяването на Украйна и други държави към Общността, основното плащане на хектар постепенно ще отпадне. Причината е, че при обработваема земеделска площ от 400 милиона декара само в Украйна бюджетът на ЕС за директни плащания няма как да издържи. От друга страна държавите-донорки в ЕС (старите държави-членки) отдавна настояват за съкращаване на техните вноски в общия бюджет на ЕС, а държави като Полша, които все още са нетни бенефециенти, но скоро трябва да се превърнат в донорки, на този етап трудно ще се съгласят да отпускат по-големи суми от своите национални бюджети за този в ЕС, поясни българският представител в ЕИСК.
В същото време климатичните промени се задълбочават, което допълнително натоварват земеделския бранш с ангажименти, които влияят негативно върху доходите им. Досега проведените преговори между Европейската комисия и членовете на ЕИСК, в който освен работодатели и синдикати участват и представители на браншовите организации в държавите-членки, даде резултати. Защото стратегическите преговори от началото на годината доведоха до законодателни поправки, намаляващи административната тежест по прилагането на някои екологични интервенции.
Тепърва обаче науката и статистиката трябва да предоставят актуални и проверени данни за „икономическото здраве“ на аграрния бизнес, така че новото европейско финансиране да помогне не само на големите стопанства, но и на малките и средните. Освен варианта със субсидиране на стопанство, особено при малките ферми трябва да се мислят алтернативи като примерно природното кредитиране и др.
Самият Чуканов има месодайна ферма в Странджа планина, но тазгодишните пожари са нанесле огромни щети – по думите му около 90 на сто от стопанството му е пострадало. Очевидно, че съотношението между държавни и европейски помощи трябва коренно да се промени, тъй като всяко подпомагане се осигурява със средства на данъкоплатците. Затова и нормативната уредба трябва да балансира между публичното финансиране и съучастието от страна на самите фермери.
Анализи на Европейската комисия показват, че с прилагането на Зелената сделка Европейският парламент е произвел 12 хиляди законодателни акта, докато в САЩ те са едва 3 хиляди. Вярно е, че в началото на годината ЕК въведе значителни административни облекчения в прилагането на ОСП, но очевидно, че разговорите ще продължават в тази посока. Европейската икономика изостава доста от тази на САЩ и в привличането на преките чуждестранни инвестиции ПЧИ. Сравнителен анализ между САЩ, Китай и ЕС показват, че от 2017 до 2023 година преките чуждестранни инвестиции в САЩ са нараснали със 17 на сто, в Китай ръстът е 24 на сто, докато в ЕС се отчита спад на ПЧИ с 4%.
Всичко това безспорно влияе върху бъдещите политики, които европейските институции трябва да провеждат спрямо бизнеса, който е най-силно зависим от природните условия.
Екатерина Стоилова
