Модерна или не, темата с консервационното земеделие отваря сериозни дискусии по опазването на почвите, основната от които е доколко безорните технологии настина ще помогнат на фермерите да съхранят хранителната стойност на обработваемите земи в България. И дали оранта наистина изтощава почвите – теза, която широко се налага от задграничните привърженици на минималните обработки на почвата.
Потърсихме мнението на инженер Димитър Петров, който като управител на фирма „Оптиком“ от години се занимава с внос на селскостопанска техника. В същото време обаче, той е и потомствен фермер, а семейството му се занимава със земеделие във Великотърновско, така че има точни наблюдения върху прилагането на модерните технологии в обработката на земеделските земи. Като забележете, семейното им стопанство не прилага безорно земеделие.
Срещаме се с инженер Петров по време на годишния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, където беше представен опитът на земеделци от Северна и Южна България в прилагането на така наречената opti till- технология ( произлиза от оптимизация на оранта), особено при сегашните климатични промени.
Подобно на мнозина земеделци в страната обаче, и Петров разполага с контрааргументи срещу масовото прилагане на минималната обработка на почвите, които ще представляват интерес за читателите на синор.бг.
Г-н Петров, защо смятате, че безорното земеделие не е онази екологична панацея, към която мнозина се стремят?
Не мислете, че отричам така нареченото консервационно земеделие. Но имам достатъчно големи наблюдения върху земеделието в страната, за да ви кажа, че така наречените щадящи технологии като безорно и друг тип земеделие за мен не са приложими в преобладаващата част от почвите в България. Причината е в тяхната структура, която в много отношения се отличава от почвите във Франция например. В редица региони от Европа, Северна и Южна Америка почвите са леки, затова и там масово се прилагат технологии като минимални обработки (mini-till), безoрно земеделие (no-till) или така наречената ивична технология (strip-till). Но масовите условия в България са за орна обработка на почвите, които бащите и дядовците ни са доказали в практиката – а по времето на социализма това е доказано и с научни проучвания. Затова и съветът ми е да не се тръгва с лека ръка към ограничените обработки на почвите. Още повече да тръгваме в непознати води по време на криза на пазарите на зърно не е правилно. Традициите при обработките и традиционните култури трябва да преобладават по време на криза.
Възможно ли е при дълбоката оран българските почви да не се изтощават?
Технологично процесите на обработка на почвите в България са едни от най-сложните, именно защото разполагаме с едни от най-тежките почвени условия спрямо останалите държави. Да ви дам пример: При всеки разработен нов плуг, нашите партньори от OVLAC ни го изпращат именно в България за тестове. Те казват „Ако в България издържи – на всякъде ще издържи“. В много региони преуплътняването на слоевете е изключително голямо, а в други, ако не обработвате почвата, няма как да подобрите нейния състав, така че да стане по-хомогенен. Напротив, без оран се предзвиква още по-голямо преуплътняване – било от натиска на машините, било от дъждовете или други фактори.
След като преди две години европейските директиви ни принудиха да не орем през лятото, се забелязва, че техните изисквания са абсолютно неприложими за нашите почви – с това недопускане на оран в летните месеци и с това изискване земята да не е черна. По този начин оставяйки стърнището необработено, ние се сбогуваме и смалкото влага, останала на полето, защото при нас сеитбата на междинна култура през юли е обречена кауза. За Северна Франция, примерно Бретан, където е заводът на SKY, тези технологии може да са опазващи от голямата влага и местните фактури, но за българските почви не е така. По изледване на научните институти в България, може да се провери, че почвената ерозия в България е минимална. Ветровата ерозия също е пренебрежимо малка, тъй като у нас не е преобладаващ онзи вид леки почви, каквито съществуват в останалата част от Европа, САЩ или Америка. Леките почви у нас са само на места около реките, но в същото време там няма наклони. И ветровата ерозия не може да се отрази негативно върху нашите тежки почви – структурно се различаваме от западните държави. Ние се чудим как да се оттървем от камъните по полетата, а говорим за почвена ерозия от вятър. Или за въглероден отпечатък от конвенционален вид обработки.
Смятам, за напълно несериозно да се отива към тези обработки, които насила ни ги вменяват. И не мога да си обясня защо някой е решил да се прави на образован и да ни налага подобни изисквания, след като на полето в България се случва нещо много по-различно.
Как успявате с дълбочинната обработка да опазвате почвите във Вашето стопанство?
Ще дам пример с нашите полета във Великотърновско, които се обработват с конвенционалното орно земеделие и съседно поле до нас, обработено тази година с „ивичната технология“ (strip-till). При нея сеитбата се прави с колтер, с голям диск отпред, който обаче прави един огромен отвор в почвата и семената падат в дълбочина, затова и не всички от тях поникват. Ако веднага след сеитбата не завали (ред. бел. вижте снимките по-долу), този отвор не може да се затвори и понеже тази година беше четвъртата поред с големи летни суши, при strip-till полето процепите се разшириха и почвата не обгърна семената отвсякъде. Техните слънчогледи не поникнаха едновременно и растенията не се изхранваха достатъчно добре. Затова и нашите добиви в тази суха година бяха между 250 и 300 кг, докато при тях нещата се оказаха доста зле.
Ще ви обясня и защо нашето поле запазва влагата. Още след миналогодишната жътва на есенниците, веднага след ожънването (в рамките на 24 часа) ние минаваме след комбайна с мини плуг на Ovlac или новата брана на Sky Methys HDS, с които автоматично запечатваме полето и остатъчната влага остава в земята. Новият вариант на Sky Methys е с “къдрав” диск и гумен валяк отзад, които запечатват горния слой, така че остатъчната влага в почва да не се изпари в горещите дни след жътва. Обръщането може да го направите и с т.нар. подметачка на около 10-14 сантиметра дълбочина. Ако в този момент успеета да вкарате и малки количества азот в рамките на 4-5 кг, тогава и гниечният процес на растителните остатъци ще се активира веднага след жътвата в горещите месеци на юли, август и ще обогати почвата. Оранта наесен става вече по-лека и с по-малко гориво, по-всяко време и унищожава поникналите плевели. Това ви дава огромно предимство, защото при сеитбата напролет азотът, който задължително се влага, отива директно за подхранване на културното растение, а не се освоява от растителните остатъци от предната година. Това с комбинация с поне две окопавания или почистване на плевелите с иглена брана може да спести голямо количество азотни торове!
След като безорното земеделие не е толкова подходящо за родните почви, а европодпомагането не е съобразено с нашите особености, къде са решенията?
Като наблюдавам как се развива земеделието, смятам, че нещата се пропукват там, където хората си мислят, че с малко труд могат да постигнат много големи резултати. Това обаче е една голяма химера, защото досега никой не е измислил „перпетум мобиле“ (вечният двигател). Не се ли трудиш на полето, полето никога не е благодарно към теб. И земеделците с опит много добре го знаят.
Смятам, че в сектора на зърнопроизводството хората са обединени и са готови да се защитят пред Европейската комисия, представяйки доводите в своя полза. Защото при тежките български почви, ако имате една необработена с оран нива, но завали поройно, както напоследък често се случва, особено с пролетните интензивни валежи, при неизораната почва тази вода се плъзга отгоре и отива в канала, не овлажнява подземните пластове. Дали все по-честите бедствени наводнения на села, не са от липса на гори и липса на обработки? Още по-големият проблем обаче е, че в последните 2-3 години, когато забраниха лятното изораване, страшно много площ в България изгоря от пожарите. Със сигурност, ако я нямаше тази забрана, изораните или обработени пояси щяха да спират разпространението на пожарите. И за мен остава необяснимо защо българските земеделци биват ограничени – приказват се едни глупости, само и само да се продават някакви машини, препарати или технологии на родните фермери само защото трябвало да се гони някаква измислена тенденция.
В България не само че голям процент от земеделската земя е с тежки почви, но и земята ни е малко. Докато в държавите, където прилагат no till, там имат огромни площи със земя – Северна и Южна Америка и др. За нас е важно да правим интензивно земеделие с минимално високи доходи от единица площ и това е задачата, която сме длъжни да следваме.
Другата химера при безорното и консервационно земеделие е в ниските разходи. Изключително важно е да намалим разходите, но трябва да се замислим дали намаленито на разходите за гориво с 2-3 л/ декар не става за сметка на разходите за амортизацията на машините, защото една no till-сеялка е поне 3 или 4 пъти по-скъпа от една конвенционална машина - това ли е по-ниската инвестиция, която правиш? Не - може да се спестят няколко литра горива на декар, но разходите за препарати, торове да растат, а в същото време ние да залагаме базисно по-ограничени добиви. Именно затова предлагам да се мисли по-рационално и практично и да не се тича срещу вятъра, защото в момента правим точно това - прилагаме неестествени за българсксите условия решения. А те не работят в наша полза! Народа е казал, че полето иска мотика, а не молитва!
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
