Кладоспориозата е сред най-срещаните и опасни заболявания, водещо до намаляване на добивите и качеството на плодовете. Често може да се обърка с вертицилийно увяхване и различни други петнистости, които поразяват надземните части на растенията. Болестта е известна още като маслинена плесен или кафява петнистост и се причинява от гъбата Cladosporium fulvum.
Проблемът става все по-належащ за разрешаване, защото по-рано контролирането на болестта се извършваше успешно чрез генетична резистентност. В последните години обаче се появяват нови щамове на патогена, които преодоляват гените за устойчивост, използвани в съвременните сортове.
Кладоспориозата се среща главно в защитни съоръжения, но капризите на времето позволяват разпространението и на открито, защото заразяването протича бързо – за 24-48 часа при благоприятни условия.
Симптоми на заболяването
Кладоспориозата може да се разпознае лесно по следните симптоми:
1. Болестта предизвиква появата на светлозелени до бледожълти петна с размити очертания, кръгли или ъгловати, разположени основно върху долните листа.
2. Кладоспориозата засяга първо най-старите листа. Кадифена, маслиненозелена или кафява плесен се образува по долната страна на листата – под петната. С течение на времето тъканта в центъра на петната от горната страна на листата потъмнява, става некротична и суха, а листата се огъват надолу, но не падат.
3. Засегнатите листа увяхват, изсъхват и умират, но не падат, защото устицата им са блокирани от гъбата и не могат да се затворят. В тежки случаи почти всички растения на един ред могат да бъдат засегнати и те изглеждат сякаш са получили силно обгаряне на долните листа.
4. След заразяване болестта се разпространява и към горните части на растенията, а понякога засяга стъблата със симптоми на гниене. Цветовете по-рядко са засегнати, но ако това се случи, те изсъхват преди формиране на плодовете. При алтернарията, която често се бърка с кладоспориозата, са засегнати само листата, а поради увреждане на стъблата, последната може да се бърка с фитофтора.
5. По самите домати, при силно заразяване с кладоспориоза, може да се наблюдава маслинено спорообразуване по чашелистчетата, което е придружено от некроза. По плодовете на доматите (зелени и зрели) могат да се появят черни петна с размазана граница.
Заболяването се развива интензивно при висока влажност на въздуха – 80-85%. При такива условия заразяването протича много бързо. Инкубациооният период е доста дълъг и обикновено продължава 10-15 дни. Оптималните температури за развитие са 20-25 градуса по Целзий. За вегетационния период могат да се сменят няколко поколения на патогена.
Превантивни мерки
1. Установено е, че прекомерното използване на азотни торове допринася за развитието на кладосориозата. Необходимо е внасянето им да се ограничи до минимум.
2. Болестта може да се разпространява чрез семената или растителните остатъци в почвата, върху които оцелява. Въпреки че патогенът може да се развива само върху жива тъкан, цялостното почистване и дезинфекция са задължителни преди започване на новия сезон. За оранжериите могат да се използват и серни шашки.
3. Отглеждане на устойчиви на кладоспориоза сортове домати е важна мярка, както и използване на качествени семена.
4. Поддържане на оптимална (65-75% нощна и под 80% дневна) влажност в защитните съоръжения.
5. Превантивно пръскане с препарати на основата на меден хидроксид.
