Синор БГ публикува основните положения на специален начин за отглеждане на културни растения, който дава възможност за интензификация на растениевъдството и развитието му в места, които са необичайни за културните видове. Темата продължава с използването на хранителните разтвори, съдържащи необходимите за растителния организъм вещества.
В специализираната литература начинът е известен като хидропоника (от гръцки „хидрос“ – вода и „понос“ – действие). Понастоящем хидропониката е осъществявана в цял свят за отглеждането на зеленчукови, технически и други култури.
Основни части в култивационното съоражение са съдовете (коритата) за хранителните разтвори. Те са от цимент, бетон или друг подходящ материал. Растенията са закрепени чрез метални мрежи. Върху мрежите е насипано безплодно (стерилно) вещество, например дървесни стърготини. Корените, които са потопени в разтвора, изискват кислород. Той е необходим за осъществяване на важния физиологичен процес - разграждане на захарите, образувани при фотосинтезата и постъпили от листата в кореновата система. Окисляването води до освобождаване на енергия, чрез която става извличането на хранителните вещества от разтвора и изкачването им по стъблото до листата и плодовете. Недостигът на кислород затормозява посочения процес, от което растението боледува и може да загине. Това нежелано физиологично явление е известно като хипоксия. Тя може да бъде наблюдавана в естествени условия, когато площта е наводнена и водата се задържи в почвата, изместайки въздуха около почвените частици. Това лишава кореновата система от въздух.
Избягването на хипоксията при хидропонното отглеждане, където корените са изцяло потопени в разтвора, става чрез подаване на въздух. За целта в култивационното съоръжение са инсталирани компресори, които са настроени да продухват разтвора в определени периоди. Нагнетеният въздух постъпва в система, оптимизираща разпределението на въздуха до и около корените. Системата се състои от тръби, чиито краища са закрепени за дъното на коритата, оформяйки гребеновидна структура. Отверстията на тъбите са направени така, че въздухът да излиза на малки мехурчета. Малкият размер на мехурчетата увеличава повърхността на взаимодействие с разтвора, съответно увеличава кислорода в него.
Разновидност на хидропонното отглеждане е отглеждането във влажен чакъл с определена големина на частиците, известен като гравий. В такава среда корените се развиват в по-бизки до естествените условия, например получававето на кислород от гравия е по-лесно, отколкото от разтвора. Как става подаването на хранителния разтвор? Той е в резервоари над стелажите и под естествения напор постъпва в лехите от гравий. При определено ниво на насищане разтворът преминава в друг по-нискоразположен резевроар. Намокрането на гравия е по няколко пъти в денонощието, без лехата да бъде изцяло напълвана. Частиците на гравия са винаги влажни. Корените усвояват необходимите им вещества от течния слой по гравия, както и въздуха от пространството около него. Процесът на подаване на разтвора е цикличен за поддържане на оптималния хранителен и въздушен режим.
При насищането на гравия с разтвор има опасности. Например потопавянето на корените над 35 минути води до задушаване, а преовлажняването на гравия до развитието на зелени водорасли и други микроорганизми, които пречат на културните растения. За избягване на посочените опасности има сифонна система, действаща на принципа на скачените съдове. Тя осигурява автоматично изтичането на разтвора след напълването на стелажа. (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
