Почвата е естествена среда за вкореняване на много от растителните видове. Тя е съставена от органични и неорганични вещества. В нея живеят микро- и макрорганизми с различно влияние към вкоренените растения. В почвата вкоренените растения стават устойчиви на външни въздействие и от нея получават вода и елементи за изграждането на растителния организъм и осъществяването на жизнените процеси.
При отглеждането на културните растения хората подлагат почвата на обработка. Така те влияят на нейния строеж и състав. Обработката на почвата е свързана с разходи на средства и труд, които трябва да бъдат оправдани от добива и печалбата от неговата продажба.
С годините човешката практика и проучванията са установили, че отглеждането на растения може да стане във вещества и даже в разтвори, заместващи почвата. Изградени са модерни съоръжения, където компютри управляват оптималния микроклимат и хранителен режим за организма на културното растение. Реакцията на хранителната среда и коннцентрацията на разтворите са под контрола на компютърни програми. Налице са технологии, при които са видими не само промените в цялото растение от кореновата система до появата на стъблото и органите за възпроизводство.
Новите технологии за безпочвено растениевъдство дават възможност за използване на места, където традиционното земеделие не може да бъде осъществено. Освен това може да бъде оптимизиран контролът на растителнозащитните мероприятия. Оползотворяването на природните източници, с които България е богата, също дава основание за развитието на новите технологии. В страната има находища на зеолит и вермикулит, които са приложими в хидропониката – начин за безпочвено отглеждане на растенията.
Откритието на каменната вата дава тласък на новото растениевъдно направление. Тя е получавана от натрошен базалт. Натрошената маса, смесена определено съотношение с варовик и кокс, подлежи на топлинна обработка 1500 - 2000ºС. Стопената маса пада върху валяци, които се въртят с голяма бързина, при което се разпада на капки. Капките биват изтегляни в нишки, чиято повърхност след обработка с фенолни смоли и други вещества повишава поглъщащата способност на ватата.
След изсушаване от ватата могат да бъдат направени блокчета или гранулирана. Така тя става лесна за превозване, складиране, подреждане и пр. според изискванията на технологичния процес в растениевъдството. За отбелязване е голямата порьозност на ватата (над 90%) и съответно нейната голяма влагоемност. При насищане 1 м³ може да натежи до 80 кг.
Отглеждането на растения във водни разтвори също е възможно. Немският химик Кноп е успял да приготви хранителен разтвор за цялостния жизнен цикъл на пшеница. Този разтвор съдържа:
- калциев нитрат – 1 г / л;
- калиев нитрат – 0,25 г / л;
- калиев фосфат – 0,25 г / л;
- калиев хлорид – 0,25 г / л;
- магнезиев сулфат – 0,25 г / л;
- железен хлорид – 0,01 г / л.
Чрез него растенията получават основните хранителни елементи: азот, фосфор калий, калций, магнезий, сяра и желязо. Той стои в основата на хидропониката и отглеждането на растения в изкуствени среди и условия.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
