Тежката ситуация с ниските цени на зърното и слабите добиви от слънчоглед и царевица, предизвикани от сушата това лято, за пореден път се стовариха върху производителите от Южна България, чиито доходи отдавна са „под чертата“. В този момент обаче земеделците изразяват своята благодарност към собствениците на земеделска земя, които „проявиха съпричастност и одобриха искането ни да намалим размера на рентите“. Това съобщи производителят от пловдивското село Труд и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов, като лично той е договорил с 40 на сто по-ниски плащания на наема върху земята. „В други села от Пловдивско и Пазарджишко колеги свалиха рентите между 30 и 50 процента, защото изгорелите слънчогледови полета бяха пред очите на всички това лято“, пояснява фермерът.
Продължаващата суша в региона обаче продължава да тегне над фермерите, които очакват дъжд, за да засеят. Ако в останалата част от страната сеитбата е пред приключване, в Тракийската низина две трети от земеделците още не сеят, в очакване на валежи. Прогнозите на този етап обаче не дават надежда за есенен дъжд.
Русалов е в групата на онази една трета от стопаните, които са засели, използвайки само дискова брана, тъй като при тази липса на влага това е единствената възможна обработка. „Земята е толкова суха, че напълно унищожих абсолютно новите дискове, въпреки че площта, която сея с пшеница, не е особено голяма“, поясни още фермерът.
Ще припомним, че Русалов заедно с колегата му от град Съединение Ангел Вукодинов са сред малцината в региона, които използват така нареченото консервационно земеделие, като прилага минимална обработка на почвата (min till), беозрно земеделие (no till) или така наречената ивична технология (strip till).
Само 63 фермери в страната искат субсидия за устойчиви сортове
Досега това им даваше възможност да кандидатстват за подпомагане по една от екологичните схеми, свързана с възстановяването на почвения потенциал, където фермерите можеха да избират две възможности – или да използват покривни смески, или да сеят азотфиксиращи култури. Тази година Русалов е ползвал като покривна култура смес от овес, ряпа, синап, грах, сорго и лен. Проблемът при екосхемите обаче е, че за тази допълнителна обработка разходите му са били точно толкова (около 10 лв. на декар), колкото е субсидията, одобрена за подпомагане. Бюджетът за този вид екосхема обаче е малък и ако се използва от повече земеделски производители през следващата година, това означава, че европейското подпомагане няма да покрие дори разходите ни, направени за това подобрение на почвата, коментира Русалов. Според него субсидирането драстично ще намалее и ще стане неизгодно за прилагане.
Именно затова и Националната асоциация на зърнопроизводителите наскоро постави искане към Министерството на земеделието и храните да настоява за обединяване на три екологични схеми в една, за да може стопаните да разполагат с бюджет, който да покрива разходите им за поетите екологични ангажименти.
С вторите промени на Стратегическия план се иска трите екосхеми да бъдат обединени
Ако България успее да защити искането на фермерите, тогава може би и повече земеделци от Южна България ще започнат да сеят покривни култури, за да опазват качеството на почвите, коментира още Светослав Русалов.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
