Бегъл поглед върху заявленията, подадени за подпомагане в Кампанията за директните плащания за 2024 година, показват, че много от важните интервенции, свързани с климатичните промени, за които ЕС дава субсидии, са напълно непостижими за българските фермери. Защото е необяснимо как в условията на небивалите летни горещини, на които сме свидетели през последните 4 години, само 63-ма фермери в цялата страна са кандидатствали за подпомагане по интервенцията за Насърчаването използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ-2).
Това показва пълната справка за броя подадени заявления в тазгодишната кампания, която фонд „Земеделие“ предостави на Синор.БГ. Според нея тези 63 земеделци отглеждат устойчиви сортове едва върху 3250 декара, което означава, че или изискванията са прекалено неизпълними, или има друга причина, която убягва на българската администрация. Не може по основното плащане на площ (т. нар. интервенция Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) заявленията да надхвърлят 52 100, а там, където е важно да се стимулират сортовете, устойчиви на горещини, да са кандидатствали по-малко от 100 фермера в цялата страна – само 63-ма.
Още по-зле е кандидатстването при друга интервенция, свързана отново с адаптирането към промените в климата – Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП). Кандидатите за това подпомагане са едва ТРИМА, но пък заявените площи са значително повече – 7383 дка, т.е. на човек се падат средно по 2500 дка.
Продължаваме с друга част от интервенциите, които също са важни да се устоява срещу засушаването – Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ); Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм); Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали); Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) и Опазване на застрашени от изчезване местни сортове.
Добрата новина е, че по тези 5 интервенции са кандидатствали малко повече стопани. При поддържането на застрашените от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, например подадените заявления са 218, а площта, която ще се обработва, е 5758 декара, или средно стопаните ще отглеждат по 26 декара.
При инвервенциятя пасторализъм кандидатите са 358, като площта, която животните ще опасват, е 302 441 декара.
Само шестима са кандидатите обаче да получават подкрепа за Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии. Заявените площи обаче са 3714 декара, или един фермер ще възстановява средно по 619 дка.
По интервенцията Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) подадените заявления са 445, а площта, която ще се поддържа, е 153 417 декара. Кандидатствалите по интервенцията Опазване на застрашени от изчезване местни сортове са 541, а заявената от тях площ е 41 666 дка.
На фона на тези данни е редно да попитаме администрацията как си обяснява ниския интерес по тези изключително важни направления от родното земеделие. Или по-точно не става въпрос за интерес, а за възможности. Сигурно ако заровим глави в изискванията към фермерите, разписани в новото законодателство, ще намеир отговори на този въпрос. А иначе 30% от европодпомагането е насочено точно към екоинтервенциите и към практики, които да помогнат да земеделците да перодолеят бариерите, които срещат в новите климатични условия.
