Това лято ще наблюдаваме драстично разминаване в позициите на министерството на земеделието - с техните „оптимистични“ прогнози за зърнената реколта, и тези на фермерите, които заради сушата през есента и зимата на 2019-а година ще отчетат една от най-тежките години от 2007 г. насам. Това е мнението на повечето зърнопроизводители от Южна България, които заради силното безводие отчитат невероятен срив в добивите при пшеницата и ечемика – с около 70 на сто под количествата от миналата година.
„Докато през 2018 г. средно от декар ожънахме по 500-600 килограма пшеница, тази година сривът е тотален – до 350-450 кг от дка, което като добиви не съм получавал през последните 12 години (критичната 2007 г.)“, посочи за Синор.БГ Светослав Русалов, производител от Пловдивско и бивш председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Подобно е положението и с ечемика, където средно от декар са ожънати по 300-350 кг.
Притеснението расте и заради продължителното засушаване и все по-упоритото намаление на влагозапасяемостта на почвата. Неслучайно още през май Ангел Вукодинов от Съединение сигнализира за проблема с почвеното безводие, като припомни, че в редица райони на юг от Стара планина влагозапасяемостта е наполовина от годишните норми.
„След сухата есен зимата беше още по-зле, защото в Пловдивско сняг падна само на два пъти с по 5 сантиметра и той се стопи мигновено“ припомня си Русалов.
За есенниците това е критично, защото точно по време вегетацията растенията са лишени от влага, в резултат на което и хектолитровото число на зърното тази година е изключително ниско, обяснява фермерът. Въпреки че дъждовете с икономическо значение започнаха да падат през май, те се оказаха твърде закъснели за формиране на добри добиви, обясни още Русалов.
В Южна България стопаните разчитат за доходите си основно от пшеницата и слънчогледа, но при срива в добивите сметката трудно ще излезе над чертата, прогнозират експерти. От следващата седмица започва жътвата и на рапица, но като есенна култура и тя пострада от безводието, затова и очакванията за компенсиране на загубите от пшеницата не са особено големи.
Пазарът на зърно също е напълно блокиран, тъй като запасите от зърно от стара реколта са изключително големи и търговците очевидно ще възприемат позиция на изчакване, което е критично за земеделските производители.
Точно след жътва те се нуждаят от свеж финансов ресурс за подготовка на есенната сеитба, но при затворения пазар цените може да паднат, което на фона на ниските добиви тотално ще смаже фермерите.
Миналата година по това време тон хлебно зърно започна да се изкупува средно по 280-290 лв. Очевидно търговците изчакват да приключи и жътвата на пшеница в Северна България, за да се ориентират в изкупуването. Официално стартът на жътвата ще започне на 5 юли в Монтанско. На този етап единственото спасение за фермерите е в качеството на зърното. Пшеницата е с висок глутен, което е нормално, защото в години с ниски добиви качеството на зърното е добро.
Въпросът е дали при огромните количества зърно, които стоят в складовете, изкупуването ще започне навреме. По данни на министерството на земеделието към 31 май 2019 г. зърненият баланс преди жътва отчита огромни за последните години запаси от близо 1 милион т пшеница (977 368 т). През миналата година по това време тези запаси са били едва 358 202 т.
На последното си заседание Министерският съвет отпусна близо 24 млн. лв. за обновяване на държавния резерв със зърно. Това отчасти ще стимулира търговията, на което и браншът се надява.
