При новите изисквания по подмярка 4,1, свързани с инвестициите в напояване, фермерите от Южна България едва ли ще се наемат да кандидатстват, след като подводните запаси са ограничени, а Европейската комисия е поставила изискване да се използват само водоеми с голям потенциал. Това съобщи за Синор.БГ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов, коментирайки условията за кандидатстване по мярката. По време на изложението БАТА АГРО в Стара Загора експерти от министерството на земеделието представиха условията за кандидатстване, съобразени с изискванията на Европейската комисия.
„Не само аз, но и много колеги от Южна България нямаме намерение да кандидатстваме за напояване - не защото не искаме, а защото подземните води в региона са с нисък потенциал и няма да получим нужните разрешения от Басейновите дирекции”, обясни още Русалов, който е и производител от Пловдивско.
Той припомни, че повърхностните напоителни системи в региона се ползват основно от оризопроизводителите. Тук-таме има и напоителни системи за зеленчукови градини, но инфраструктурните канали там отдавна са разрушени, затова малцина могат да кандидатстват за възстановяване, каквито са очакванията от тази мярка.
Единствена възможност за прокарване на сондажи ще имат земеделците от Северна България, а там водите са на голяма дълбочина – около 150 метра и това ще изиска по-големи инвестиции. Максималната субсидия за един проект ще бъде 2 млн. лева.
Ивайло Тодоров от Асоциацията на земеделските производители в България предлага министерствата на земеделието и на околната среда да подготвят списък с общините, чиито водни запаси са добри и фермерите имат шанс да получат подпомагане. Така бизнесът ще се ориентира навреме дали да кандидатства за напояване.
На този етап двете министерства все още не са готови напълно с техническите подробности по наредбата и представянето на инженерните проекти, които стопаните ще разработват за бъдещото напояване.
Антон Аспарухов от министерството на земеделиеот обясни, че с предимство ще се точкуват проекти на членове на напоителни сдружения. Преференции ще има и за проекта, които водят до икономии на вода и ефективност при напояването. И при двата приоритета обаче точките ще бъдат ниски (максимум 5 общо и за двата приоритета), за да не се получи изкривяване и фермерите да създават изкуствени условия, за да отговарят на двата критерия, обясни Аспарухов.
Очаква се до 10 дни новите критерии по наредбата да бъдат гледани и от Комитета по наблюдение на селската програма.
