През миналата седмица Синор.бг се срещна с двамата бивши председатели на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов и Светослав Русалов от Пловдивско, които участваха в деня на отворените врати на фирмата „Вуки”ООД, която от 6 години активно прилага безорното земеделие (no till) в стопанството си. След като представихме част от дейността на фирмата на Ангел Вукодинов, днес за своята практика ще разкаже и Светослав Русалов, чиито полета се намират в землището на пловдивското село Труд.
Г-н Русалов, какви са прогнозите ви за зърнената реколта през тази година и дали има опасност от криза като през 2020 г.?
Годината започна обещаващо добре почти в цяла България. Само в ограничени райони колегите изпитаха трудности по отношение на влагата при пролетната сеитби, но иначе посевите се развиха изключително добре. Още през есента на миналата година житните есенници се развиха с нормална братимост. Рапицата, където поникна, също беше гарнирана добре, въпреки ча на места имаше и провалени посеви. Успяхме да засеем и пролетните култури, въпреки че заради прекомерните валежи на места сеитбите закъсняха. Или, ако трябва да обобщя, годината наистина обещаваше да бъде добра.
Вукодинов: Истината е, че ноу-тил технологията няма алтернатива за здравето на хората
Но ситуацията напоследък доста се измени, като тук ще наблегна на региона около Пловдивско, тъй като имам преки наблюдения.
След добре валгозапасения период много рязко започнаха сушите, които се отразиха и на есенните култури - при рапицата и пшеницата, и при пролетните култури. Щетите станаха особено видими в терените с по-песъчливи и бедни на хумус почви. Появиха се почвени кори, в резултат на което слънчогледът и царевицата много трудно поникнаха. Въпреки че в дълбокия слой влагата беше добра, в повърхностната почва се получи силно изсъхване.
В същото време, метеорологичните прогнози не обещават съществени валежи в нашия регион и това ще се отрази зле на посевите. Може би в Западна и Северна България няма да е така, но в Пловдивско от един месец нямаме дъждове, а след късната сеитба е много важно културите да бъдат добре влагозапасени. Липсваше ни гергьовският дъжд, който е много важен, не се очакват валежи и около 21-24 май. И ако преди това имахме надежди за хубави посеви и добра реколта, към момента никой от нас не знае какво ще се случи. Едва след жътвата ще се разбере.
На този фон, дали безорното земеделие (no till) наистина ще стане полезната алтернатива за зърнопроизводството в страната?
Самият no till като технология не мога да го определя като панацея. Но има много предимства и това се оценява от колегите. На първо място чрез тази технология се задържа въглеродът в почвата, а той е изкючително необходим за растенията. No till-ът подобрява инфилтрацията на почвата, защото се задържа много повече вода, която не се изпарява. А в България все повече ще ни бъдат необходими тези технологии, за да може при суша растенията да се развиват добре, без да зависим от тежките климатични условия. От трета страна, no till не замърсява тропосферата (най-ниския слой от атмосферата), тъй като рязко се намалява използването на горива за тракторите и комбайните.
Каква част от полетата ви се обработват безорно?
Прилагам това земеделие от 4 години и в момента 90% от 10-те хиляди декара, които обработвам, са no till. Важното е, че чрез технологията се подобрява микробиологията на почвата, достига се до така наречената „жива почва”. Изследванията показват как в една лъжица от нея има над 9 милиарда микроорганизми. Тази микробиология успява да деблокира хранителните вещества в почвата и те могат да нахранят растенията.
Иван Божанов: Отказахме се от рапицата като съпричастност към колегите пчелари
Докато при орното земеделие човек се намесва в тази природна симбиоза, в резултат на което тези полезни микроорганизми силно намаляват, така че не могат да разграждат пълноценно фосфора и калия например. А при безорната технология полезните микроорганизми много по-бързо ги разграждат, така че растенията по-лесно усвояват необходимите им подхранващи вещества. Затова преди 4 години ми се налагаше да влагам доста повече торове, отколкото показват сегашните ми почвени анализи. Доказано имам усвоим фосфор и калий, без да вкарвам онези количества торове, които съм ползвал преди. И това са неоспорими плюсове на no till.
Отделно влагам и гъби (микоризи), които доставят хранителни вещества от по-голямо разстояние до корена на растенията. Те се влагат още при сеитбата заедно със семената, за да подобрят микробиологията на почвата, така че елементите да станат общодостъпни за растенията. Могат да се поставят в по-голяма широчина и дълбочина, за да останат до корена.
Ако сравните добивите при конвенционалното земеделие с тези от no till-а, имаше ли срив и как се отрази това на бизнеса?
Първите две години добивите се колебаеха, но с много малки проценти надолу и то не във всички парцели. Защото в някои от блоковете добивите бяха дори по-високи от преди.
За мен обаче това не беше основното, за да се захвана с тази технология. Защото е важен финансовият резултат от цялото отглеждане. При по-малкото вложени торове и хербициди, защото във времето плевелите намаляват, цялостният баланс се оказва далеч по-добър от този при конвеционалната технология. Колкото до намаляването на плевелите, това категорично се случва, защото липсва механизираното обръщане на почвения слой, прилагано в конвенционалното земеделие, при което семената на старите плевели отново излизат на повърхността. При безорната технология почвата остава в един слой и когато плевелите поникнат, те биват унищожени с препарати и когато това се повтаря в продължение на 2-3 години, постепенно те губят силата си и намаляват като бройка.
Често обаче критикуват тази технология заради употребата на глифозат при борба с плевелите. Какво е вашето мнение?
Тази тема е изключитолно важна, защото погрешно се смята, че употребата на глифозат при безорното земеделие е прекомерна и вреди на природата. А това е огромна грешка, защото опитът по цял свят показва, че заради ограничаването на плевелите фермерите все повече намаляват употребата специално на този препарат. Още повече, че глифозатът действа единствено и само на живи растения. Той не се натрупва в почвата, защото се разпада 100% в рамките само на 4-5 дни. И няма как да е канцерогенен, защото не се пръска върху културите, които обикновено привличат пчелите при цъфтежа.
Как при тази технология се провежда борбата с другата напаст - гъбните болести по растенията?
Болестите и патогените нормално се въдят при наличието на голям растителен остатък върху почвата, който е задължителен за тази технология. Този мулчиращ слой е необходим, за да да прави сянка и да предпазва изпаряването на водата от почвата. Наистина в първите години от прилагане на безорно земеделие, докато не заработи микробиологията в почвата, опасността от подобни болести се повишава. Впоследствие обаче самите микроорганизмите заработват сами срещу тях, унищожавайки спорите на болестотворните гъби.
Природата е устроена така и в това е големият смисъл на безорното земеделие. Всичко това води и подобряване на хранителния режим на растенията. Ако сте забелязали, терените около електрическите стълбове никога не се обработват, но въпреки това там тревата си расте буйно без торене, а в същото време няма болести или неприятели. Тоест, природните закони действат на принципа на саморегулацията и възстановяването и това принципът, по който се ръководим при това производство.
Какви култури отглеждате по този начин?
Традиционните за зърнопроизводството – пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица, сорго. А от миналата година започнах да сея и царевица, което без поливане в Пловдивския регион преди това беше абсолютно немислимо. И с no till-технологията изкарах през миналата година много приличен добив – средно по 720 кг, като използвах ранни сортове ФАО 300-350. Тази година също съм засял царевица – и то върху полета, които са само четвърта година no till, за да съм сигурен, че органиката вече е заработила и растенията може да бъдат изхранени без оран.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
