Есенните листа са чудесен ресурс за градината, но има много въпроси, възникващи при използването им. Трябва ли да остават листата след опадането им, мога ли да се компостират всички листа, лишават ли почвата от азот? Важно е да се намери отговор на тези и други въпроси, като се анализират ползите и вредите от есенните листа.
Ползи от есенните листа в градината
Есенният листопад е естествен процес и вече почуква на вратата ни. Падналите листа приемаме като нещо повече от неприятност, с която трябва да се справим бързо. Премахването им от градината нарушава естествения цикъл на кръговрат на хранителните вещества. Трудно устояваме на изкушението да поддържаме градината „изкуствено чиста” от листа и какви са ползите от тях?
Има много причини да оставим градината „неподдържана”.
Те са органичен мулч, който се разстила върху повърхността на почвата или около отделни разстения. Той защитава почвата от ерозия, причинена от вятър, дъжд и слънце, а също така задържа влагата и потиска растежа на плевелите, осигурявайки по-добри условия за развитие на културните растения.
Листният мулч е много добро решение за зеленчуци, цветя, дървета и храсти. Те са идеален органичен материал, който образува траен защитен слой, а след изгниване обогатява почвата.
Когато използваме листата като мулч, препоръчително е добре да ги нарежем с градинската косачка или по друг начин. Могат да се използват цели листа, но слоят не трябва да бъде дебел, защото в противен случай се образува непроницаемо покритие.
За изолация на цветните лехи се използват цели или нарязани листа, като се покриват топлолюбивите растения. Те съхраняват топлината и влагата в почвата и защитават растенията. Такова „одеало” от листа е полезно за всички многогодишни, луковични, за корените на храстите и дървета.
Ако слоят е по-обемен от 7 см, ще трябва в края на зимата да премахнем част от него, но в противен случай можем да го оставим и той ще се разложи до лятото.
Компостиране на листата е друга възможност и чудесен начин за получаване на почвен субстрат. Най-лесно е да ги натрупаме, да ги полеем и да оставим природата да си свърши работата. Този компост обогатява почвата и има отлични водозадържащи свойства.
За ускоряване на процеса можем да съберем листата в пластмасови чували с отвори и да ги овлажняваме според необходимостта (листата не трябва да остават сухи).
За подобряване на структурата на почвата листата се заравят в нея. Така ще осигурят храна за червеите и полезните микроорганизми след разлагането си и ще възстановят част от хранителните вещества. Процесът ще бъде по-ефективен, ако листата са нарязани, а можем да ги заровим на места, където не планираме да отглеждаме нещо през следващите няколко години.
За подобряване задържането на влага в почвата листата са отлично решение. Докато се разлагат, те отделят хуминови вещества, които подобряват водозадържащата ѝ способност, като свързват почвените частици и я правят по-гъбеста.
Не трябва да се добавят листа към прекалено уплътнени и заблатени почви, защото това ще попречи на изсушаването им. В резултат на това ще се ускори развитието на патогенни гъбички.
Листата допринасят за обогатяване на компоста, ако се смесват с плодови или зеленчукови отпадъци и окосена трева, които са пълни с азот. Високото съдържание на въглерод спомага за допълване на минералната му стойност.
Минуси на оставянето на есенните листа в градината
Листата развалят моравата, защото тревата расте по-добре, когато температурите са по-ниски – пролет и есен. Тя се нуждае от слънчева светлина, а без нея умира. По същество няма разлика от покриването на плевелите с картон, което препятства растежа им. Отделните листа нямат такъв ефект, но когато е покрита плътно голяма част – това вече е проблем.
Дебелият слой опадали листа могат да задушат декоративните растения. При условие, че зимата не е много влажна, листата няма да им навредят, но ако слоят е дебел и влажен, това може да попречи на нискоратящите цветя да поникнат и дори може да ги убие. За вечнозелените почвопокривни растения листата могат да бъдат вредни.
Общоприето вярване е, че листата лишават почвата от азот, но принципно е погрешно, ако просто лежат на земята. Те наистина имат ниско съдържание на азот спрямо въглерода, но го усвояват от почвата, само докато се разлагат. Ако се използват като мулч, тогава няма да настъпи азотен дефицит.
Листата на някои дървесни видове (орех, дъб и др.)оказват негативно влияние върху развитието на растенията. Те имат алелопатични свойства и отделят съединения, които потискат развитието на други видове. Листата на ореха съдържат юглен, който е естествен хербицид, а дъбовите – танин и лигнин, поради което се разлагат много бавно. Те могат да се компостират, но процесът на разлагане отнема година или повече и е най-добре да се оставят под дърветата.
