Листните въшки са сред най-често срещаните градински вредители. Те имат много разновидности (познати са около 4400 вида), всяка от които се е „специализирала“ на своите растения – зелена листна въшка, прасковена, грахова, черна листна въшка, червена листна въшка и др. Ако не водим системна борба с тях, можем да загубим не само значителна част от реколтата, но и самите растения.
Листните въшки се размножават много бързо и благодарение на тази си способност, дори само няколко вредители могат да образуват цяла колония за съвсем кратко време. Повечето видове са способни да се възпроизвеждат още от раждането си, като за седмица популацията може да се увеличи хиляди пъти, но вредността им не свършва дотук.
Освен прякото увреждане на вегетативните части на растенията, активността на листните въшки има и други негативни последици. Лепкавият нектар, който е продукт на техния метаболизъм, е идеална хранителна среда за гъбите. Растенията, нападнати от листни въшки , са застрашени от гъбични заболявания. Също така секретите на листните въшки привличат мравки, които започват да се грижат за тях, прогонвайки враговете им – калинки и други полезни насекоми. Приютяват ги в мравуняците, като по този начин ги предпазват от хищници, дъжд, вятър и студено време, а ги връщат обратно на растенията при настъпване на благоприятни условия или през пролетта, за да си осигуряват храна.
Листните въшки са носители на опасни вирусни заболявания по растенията, защото раните, които причиняват се явяват „врата“ за различни видове патогени.
Като се има предвид бързото разпространение на този вредител и способността му бързо и лесно да се придвижва на дълги разстояния (вятърът ги пренася на стотици метри наоколо), трябва да знаем, че борбата невинаги носи дългосрочен ефект. Химичните мерки трябва да се използват само тогава, когато увреждането на растенията е критично. В други случаи е по-добре да се използват по-екологични средства – така реколтата ще се бъде чиста и растенията здрави.
По правило екологичните обработки не дават бърз ефект като химичната защита и изискват редовно третиране – на всеки 7-10 дни.
Сред многото естествени средства за защита на растенията от вредители и болести най-ефективна е суроватката, която може да предпази от брашнеста мана, паяжинообразуващи акари, листни въшки и трипси. Важно е да отбележим, че суроватката може да има повишено ниво на киселинност, което в повечето случаи е неблагоприятно за растенията и трябва да се неутрализира, като на 1 л се добавят 30-40 мл амонячна вода.
Приготвяне на разтвора: 1 л суроватка се смесва с 10 л вода и се добавя амонячната вода. За прилепване се използва сапун или миещ препарат за съдове.
Амонякът неутрализира киселинността на суроватката с образуване на биологично активно вещество – амониев лактат.
Механизъм на действие
Механизмът на действие на суроватката е свързан с образуване на тънко протеиново филмово покритие върху повърхността на листата и стъблата, както и върху тялото на вредителите. То затруднява дишането им, както и последващо проникване в растителните тъкани. В допълнение, филмът нарушава покълването на хифите на патогенните гъбички на брашнестата мана, а амониевият лактат и други компоненти на сместа осигуряват благоприятна среда за развитие на конкурентна микрофлора, която потиска развитието на патогените на много заболявания.
