Гъсениците на пеперудата Thaumetopoea pityocampa са напаст за иглолистните видове в горските масиви и парковете, където могат да обезлистят дърветата. При възрастните насекоми (пеперудите) има забележима разлика между мъжките и женските. Това е проява на т. нар. полов диморфизъм. Женската е по-едра. Предните и крила са сиви, а през тях минават три напречни ивици. Крилата на мъжките са по-тъмни, Задните са светли с тъмно петно в средата. При разперени крила пеперудата достига до 5 см.
Този насекомен вид има едно поколение годишно. Снася яйца с диаметър 1 мм, подредени като пръстени върху боровите иглички. Имат покритие от кафеникави люспици.
Гъсениците са кафеникави. Внимание, тялото им е покрито с парливи власинки! Придвижват се по особен начин (последователно), дал името на вида. Завършилите развитието си гъсеници какавидират. Какавидите са тъмнокафяви, достигащи до 30 mm, разположени в пашкул.
В България са установени две форми на вредителя. Континенталната е разпространена в Централата част на страната, например в Средногорието. Средиземноморската може да бъде срещната в Централна южна и Югозападна България.
Летежът на пеперудите трае от края на юни до юли. Женските започват да снасят яйцата веднага след половия акт. Гъсениците се излюпват през втората половина на юли до средата на август. Завършват развитието си до края на октомври. След това се преместват в почвата, където изпадат в състояние на покой. Така прекарват зимния период. Образуването на какавидите става през пролетта на следващата година. Според метеорологичните условия това са месеците март - април. Какавидният стадий продължава до средата на лятото. Възможно е какавидите да се запазят жизнени и за много по-дълъг период. Летежът на пеперудите от средиземноморската форма закъснява до месец. Възрастните гъсеници остават да зимуват във вълнистите гъсенични гнезда.
Предотвратяването на щетите от боровата процесионка изисква редовно обследване на горските масиви, където има видове, застрашени от гъсеницит насекомото. Забелязаните вълнисти гнезда (оплетени с паяжина иглички и клонки) по възможност трябва да бъдат изрязани и унищожени.
Заради дивеча в местата на вредната дейност предимство има биологичната борба чрез инсектициди, причиняващи болести по вредителя. В специализираните източници като много ефикасни са посочени ентомопатогените Bacillus thuringiensis и Saccharopolyspora spinosa
Условие за ефикасността е по-високата среднодневна температура, при която гъсениците се хранят активно. Тогава те се заразяват масово и болестта приема епидемичен характер. При захлаждане е препоръчително използването на препарати, съдържащи дифлурбензурон или тебуфенозид.
Във всички случаи третирането с инсектициди трябва да бъде съобразено с опазването на пчелните семейства. Продуктите за растителна защита могат да бъдат опасни и за копринената буба.
Учените са установили естествени регулатори на популацията на вредителя, които унищожават неговите яйца като паразити и хищници. Проучването на тяхната плътност е едно от условията за успешния контрол на боровата процесионка.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
