Неприятелите от семейство „листни въшки“ (Aphididae) са широко разпространени и често срещани по културните растения, като нанасят огромни вреди, защото се хранят, изсмуквайки сок от растителната тъкан. При голяма плътност на вредната популация това изтощава растенията и може да доведе до загиване на отделни органи, а понякога и на цели растения, когато последните са в младенческа възраст.
Хранейки се със сок от културните растения, въшките отделят т. нар. медена роса. Това е течност, богата на захари, която зацапва растителната повърхност и става среда за развитието на гъбички. Видимо това е чернилката по листата. Друга вреда от посочените насекомни видове е разпространяването на вирусни болести по културните растения.
Листните въшки са много приспособими към външните условия. Те нападат културните растения както на открито, така и в закрити помещения (оранжерии, парници, тунели). При това жизненият им кръговрат може да бъде без покой. Пример за това е прасковената листна въшка Myzodes (Myzus) persicae. Зимува като възрастно насекомо и ларва. В благоприятни оранжерийни условия тя се развива целогодишно и при това размножаването е без оплождане (партеногенетично, виргиногенно). Видът е многояден (полифаг). Освен прасковата напада доматите, патладжана, пипера и др. Преносител е на вируса на сливовата шарка по костилковите (РРV). Други преносители на този патоген според специализираните източници са голямата (Brachycaudus cardui) и малката (Brachycaudus helichrysi) сливови листни въшки.
В началото на вегетацията опасен вредител е черната черешова листна въшка (Myzus cerasi). Основни гостоприемници на вида са черешата и вишната, а междинни растенията лепка от род (Galium) и великденче от род (Veronica). Видът зимува като яйце в основата на пъпките на леторастите. Ларвите се излюпват веднага след набъбването на пъпките. Първоначално се хранят със сок от пъпките, а по-късно преминават по долната страна на листата, по листните дръжки о новия прираст. При благоприятни условия през пролетта въшките се размножават масово. Образуват се плътни колонии. Последица от това е деформирането на леторастите и сбиването на листата, които са лепкави и покрити с чернилка.
От края на пролетта и началото на лятото крилати форми на черешовата въшка преминават по междинните гостоприемници. Видът е особено опасен в разсадниците, където нападението спъва технологичния процес и може да доведе до бракуване на посадъчния материал.
Предотвратяването на щетите от листните въшки е възможно чрез прилагането на комплекс от мероприятия: унищожаване на зимуващия вреден запас, унищожаване на растителните остатъци и плевелите, редовно обследване на площите с културни растения и залагане на специални лепливи уловки за проследяване на появата на въшките, употреба на инсектициди по предписание на специалист по растителна защита с цел максимална ефективност срещу вредителя и запазване на полезните видове, регулиращи неговата популация в естествени условия.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
