На 18 февруари 1873 г. България губи своя най-велик син, отдал живота си за освобождението на народа от петвековното му робство – Васил Левски. Век и половина след неговото обесване родните историци достигнаха до достоверни източници, които променят информацията не само за датата на героичната му кончина –18 февруари, вместо досега смятаната 19 февруари, но и датата на неговото раждане. Повечето източници досега фиксираха 18 юли 1837 г. за рожденна дата на Апостола, по-нови изследвания обаче сочат, че е роден три години по-късно, на 18 юли 1840 г.
Тази година българският народ за 151-и път ще отдаде дълбоката си почит към светлата му личност, а в родния му град Карлово 19 февруари е обявен за ден на преклонение пред подвига и саможертвата на Васил Левски. В подножието на величествения Балкан всяка година по традиция на този ден карловци свеждат глава пред паметта на Апостола, а в цялата страна стотици българи поднасят стръкче цвете пред паметниците, съградени в негова чест.
Публикуваме част от книгата на Янко Гочев „Убийството на Васил Левски – виновниците“, издадена през 2016 г., в която се акцентира и върху голямото влияние на друг наш виден революционер – Георги Сава Раковски, въздействал силно върху възгледите на Апостола за създаване на мрежата от революционни комитети в страната
„Основната стратегическа цел на борбите на българския народ пред Възраждането е създаването на свободна и независима България. По този въпрос се водят дискусии и спорове сред водачите на българската революция. Разликата е в пътя, по който трябва да се върви. Как ще се освободим: с чети ли, без чети ли, или с комитети, чрез просвета или с оръжие, сами ли или с чужда помощ? – това е бил спорът сред българските революционери. Тук е първото разминаване на Левски с тях. За разлика от всички други, той е вярвал, че ние трябва сами да се освободим „с една обща революция“…
„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка, юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб. Същото да гледам и на милий род“…
Силно влияние върху формирането на неговата идеология има Георги Раковски, родоначалникът на организираното революционно движение за национално освобождение, известен с пламенната си съпротива срещу руската намеса в българските дела. Раковски е учителят по родолюбие на самия Левски. По въпроса за връзките между двамата големи българи Захари Стоянов пише: „Повече от предположение, ние можем утвърдим, че искрата за народна свобода и патриотизъм е била разпалена най-много у младия Васил от Раковски“…
Георги Раковски Левски са две части на една идея – националноосвободителната. Левски е най-успешният и последователен ученик на Г. Раковски, който доразвива идеите му. Дяконът взима идеята на Раковски за „привременно правителство“ и я доразвива, но той отбелязва, че това „привременно правителство“ трябва да стъпи върху едни тайни комитети, които да работят вътре в страната и да закълнат хората, а не да се чака помощ отвън. В това е голямото осъзнаване, до което достига Левски, като продължител на делото на Г. Раковски…
Левски има своя позиция по въпроса с Русия, отразена в документалното му наследство. Той по правило не желае да търси помощ от чуждите държавни глави. Затова често коментира, че освобождението на българите е чисто българско дело. Във вижданията на Апостола ясно личи линията на суверенитет на българското национално движение и на независимост от външни фактори… Левски не може да бъде заблуден и употребен от външни сили за техните цели, особено от велики сили като Русия, поставили си за цел да „освобождават“ България, за да я превръщат в своя губерния. Левски не може и няма как да обича руския император и руските помешчици превърнали народа си в роби!.. Това е осъзнавал Левски и е внушавал и на своите привърженици да не бъдат наивни в надеждите си за каквато и да е помощ от „Дядо Иван“…
Захари Стоянов предава в биографията си за Левски важен разговор:
– А ти какъв ще станеш, бай Василе, когато се освободим? (а не когато ни освободят – б.м.) – попитал го един път Божил Георгев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
– Когато се освободи България, за мен не остава вече работа по между ви – отговорил той. – Тогава аз ще да ти отида в Русия да съставлявам комитети, защото там, макар да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече“…
„Никому не се надявайте, – говореше той. – Ако ние не сме способни да се освободим сами то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а койти ни освободи, той ще да ни направи това, за да ни подчини отново в робство…“…
Левски е наречен „Апостол на свободата“, защото не е чакал руснаците да ни освобождават, а защото е работил да се освободим сами. Следователно „който ни освободи, той ще ни и пороби“ е смислово коректен извод от цялата философия и стратегия на Васил Левски за освобождаването на България със собствените сили. Длъжни сме били да се освободим сами, а да не чакаме да ни освобождават. Левски е мислил точно така. Той превъзходно е разбирал това, което няколко години по-късно казва екзарх Антим I в очите на нашите руски „освободители“: „Вие хубаво ни освободихте, а сега от вас кой ще ни освободи?!“…
„От никъде помощ не можем да чакаме, нито пък да желаем, каквото направим, сами да си го направим, така е по-редно и за нази си е…“
Левски изгражда БРЦК в България като независима и самостоятелна революционна мрежа. Но далеч преди турската полиция още да е усетила Дякона, руските тайни служби го държат под око. Причината е, че той упорито, твърдо и неотклонно върши делото си, без да съгласува действията си с плановете на руснаците. Делото на Левски влиза в пълен разрез с официалната политика на царска Русия“.
