На днешния ден преди 142 години е обесен Васил Левски - най-великият възрожденец в родната ни история. Личността, без която българите не биха прозрели унизителната си робска същност, врязала се така дълбоко в народопсихологията на българина, която и днес пречи за европейското ни съзряване като нация. За Апостола са изписани милиони тонове, но това, което винаги ще се предава през вековете, е онази искра на свободолюбието, която този велик българин запали в сърцата на хората. И която никога няма да изтлее.
На този ден всеки от нас се прекланя пред паметта му по свой си дълбок начин.
Затова нека си припомним стиховете на на великия поет Христо Ботев, който по неповторим начин обезсмърти гибелта на своя велик съвременник.
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
