Ако за администрацията първата кампания по директните плащания от новия програмен период (през 2023 г.) е преминала успешно, то за повечето земеделски производители кандидатстването си е било същински кошмар. Това съобщиха за Синор.бг животновъди, преминали през огромните неясноти в заявяването от лятото до есента на миналата година, които поради късно изработените наредби са орязани от подпомагане хиляди декара пасища и ливади с висока природна стойност. Тук обаче ще припомним един важен текст от Стратегическия план за развитие на земеделието, в който ясно пише, че „България е сред държавите-членки в ЕС с най-голяма загуба на земи с ВПС, поради интензификация на селскотото стопанство, като площите със загуби са в категориите повече от 0,2% и от 0,005 до 0,2% от използваемата земеделска площ”.
Европейското законодателство и ние
Само преди ден публикувахме актуалната статистика за одобрените площи, подпомагани през миналата година по линия „Агроекология и климат”, от която се вижда, че за 2023 г. по интервенцията за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), по която през 2022 г. 694 стопани са получили подпомагане от 2 517 297 лв., докато през 2023 г. ще бъдат орязани близо с 1 милион лева, защото допустими се оказаха само 415 фермери и те ще получат 1 518 716 лв.
Статистиката доказва срива в субсидирането
С факти животновъдът Пламен Якимов от Ловеч подробно разказа защо не само той, но и негови колеги са принудени да се откажат от получаваното досега подпомагане въпреки разпоредбите на еврозаконодателството, според което през новия програмен период 35% от субсидиите в ЕС трябва да се отпускат за екологични практики в селското стопанство.
Конкретно в неговия случай става въпрос за 400 дка пасища и ливади, половината от които е декларирал за подпомагане като земи с висока природна стойност (ВПС) и за които през 2022 г. е подписал с ДФЗ договор с тригодишен ангажимент за поддържане в добро състояние. Част от площите през 2022 г. той заявява и като биологични, защото нормативно това е възможно като биоживотновъд. През април 2023 г. излиза новата наредба, която фиксира невъзможността за комбиниране на двете мерки – за ВПС и био, но едва с наредбата от 30 юни 2023 г. той разбира, че ще бъде санкциониран за това, че част от биопасищата му се припокриват с тези, които той е включил като земи с висока природна стойност.
Ще припомним, че по време на служебния кабинет се получи огромно забатчване в подготовката на важни наредби по Стратегичския план, в резултат на което фермерите много късно научиха, че не могат едновременно да заявяват ангажиментите си по редица интервнеции. И тъй като до крайния срок на кампанията през лятото на миналата година оставаха броени дни, затова и много фермери не са коригирали навреме грешките в площите. „Дълго време парцелите ни не бяха оцветени в червено, а в зелено и жълто, затова не знаехме, че сме в нарушение. Със закъснение научихме също, че сровете за коригиране на ливадите и пасищата изтекоха на 30 септември”, посочи земеделецът. Именно затова и сега той ще бъде санкциониран за това, че не е спазил 3-годишния си ангажимент за поддържане на 200 дка земя като парцели с ВПС – очевидно грешка, която той не е знаел, че е допуснал.
Затова питаме администрацията как така нито един чиновник в това министерство няма да бъде санкциониран за това, че толкова важна наредба излиза едва на 30 юни тази година, без земеделците да бъдат информирани, че постфактум не са заявявали правилно площите си? Още повече, че така наречените експерти реално са писали всички нормативи и по време на служебния кабинет, и на този кабинет. Риторично попитаме дали биха се включили в плащането на глобите, които постфактум са натресени не на един или двама животновъди, защото практиката с късното публикуване на важни за земеделците наредби у нас вече има 15-годишна история.
Ще допълним с още няколко въпроса, зададени от фермери. Защо в Стратегическия план пише, че „екстензивното пашуване допринася за намаляване на уплътняването на почвата вследствие на по-малкия брой животни на единица площ, намаляване на водоплощната ерозия и запазване на биологичното разнообразие от пасищни видове растения”, а субсидирането по интервенцията за пасторализъм върви към затихване? Животновъдите са крайно притеснени и от начина, по който чиновниците по места са ги отказвали да кандидатстват по още една еко-интервенция, така наречената (ЕКО- БРЕИ) – биологично разнообразие и екологична инфраструктура, защото за фермерите щяло да бъде много сложно. По думите на животновъди от Южна България тези мерки са приемливи за редица животновъди, защото хората биха могли да поддържат живи плетове, редици от дървета и отделни дървета в пасищата си, да правят дървесни противо-ерозионни пояси; да поддържат синори; влажни зони; зелени зони около водни течения; тераси; ивици по краищата на гори или буферни ивици. „Направиха така, че 98% от колегите не знаеха, че могат да изпълняват голяма част от тези изисквания, в резултат на което с промените в Стратегическия план бюджетът по тази интервенция се предлага да бъде прехвърлен”, посочиха фермери.
За хората, които преди 8 години не са били в сектора, ще обясним как по същия начин по онова време бюджетите за биофермерите масово се прехвърляха към други мерки – та и затова днес България е на опашката в ЕС по площи, заети с биологични култури и животни.
Екатерина Стоилова
