Начало » Новини » Интервю
03.09.2021 г.

Абровски: Шокиран съм - от 2018 г. досега няма и един анализ за таваните на плащанията!

Втора част на интервюто с председателя на парламентарната земеделска комисия
Абровски: Шокиран съм - от 2018 г. досега няма и един анализ за таваните на плащанията!

Една от срещите на Абровски с представители на съюза на градинарите Снимка: Архив

В първата част на интервюто, което председателят на земеделската комисия от 46-я парламент Пламен Абровски даде за читателите на Синор.бг, ви запознахме с основните аргументи за предлаганите от политическа партия „Има такъв народ” данъчни и законадателни пакети, насочени за решаване на основни проблеми в областта на родното земеделие. Втората част от интервюто е посветена на бъдещите политики, свързани с дискусионните теми по Националния стратегически план, от който зависи бъщето на сектора до 2027 г., както и прилагането на Националния план за възстановяване и устойчивост на България, където европейският и национален ресурс ще служи за компенсиране на щетите от ковид кризата. Самият Абровски проведе поредица от срещи с представителите на основните браншови организации в сектора, резултатите от които пряко засягат цялата земеделска общност.

Първата част от интервюто с председателя на земеделската комисия

- Г-н Абровски, на първото заседание на комисията по земеделие вие пряко поставихте на земеделския министър Христо Бозуков въпроса дали министерството е подготвило анализи за ефекта от прилагането на бъдещите тавани върху структурата на земеделието. Какво точно цели вашето питане?

- Поставих този въпрос не защото е най-важният, а защото е най-показният за досегашната система, по която министерството на земеделието е работело във връзка с прилагането на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП).

Благодарение на предложения от Еврокомисията принцип на субсидиарност в регламента за стратегическите планове (принципът на субсидиарност цели да защити капацитета за вземане на решения и действие на държавите членки и легитимира намесата на Съюза, ако целите на дадено действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, но могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, „поради обхвата или последиците от предвиденото действие“. Въвеждането на този принцип в учредителните договори цели по този начин да доближи упражняването на компетентността до възможно най-близко до гражданите равнище в съответствие с принципа на близост) всяка една държава-членка има право да вземе свое самостоятелно решение съобразно националните й особености. Това означава, че, ако досега политиките по ОСП бяха пряко задължение на министъра на земеделието, то сега решенията от национално значение като например да има или не тавани на директните плащания, ще трябва да се вземат от Народното събрание. От една страна прилагането на таваните ще дадат важно отражение върху финансовата част на стратегическия план, а от друга страна – ясно ще покаже кой взима решението дали и какъв план да имаме. Дали ще има или няма да има таван на плащанията ще зависи от решението, което депутатите вземат с промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Но преди това трябва да има консенсус и между земеделските производители. В тази връзка предупредих колегите депутати за отговорната работа, която се очаква от нас във връзка с бъдещата ОСП.

- След като депутатите трябва да решат за таваните, какви ще бъдат задълженията на министерството?

- На последното заседание на комисията (вторник, 31 август) от министерството ни бяха представени по интерактивен начин интересна презентация, която точно разграничава кои национални решения трябва да се приемат от Народното събрание и кои - от Министерството на земеделието, храните и горите. Според него депутатите освен за таваните, ще определят и процентът за финансиране, който страната ще прилага, ще гласуват и дефинициите за активен фермер, млад фермер, прилагането на не-ИСАК базираните интервенции чрез ИСУН – изменения в ЗПЗП и ЗУСЕСИФ, определянето на националните компетентни органи по управлението, наблюдението и прилагането на Стратегическия план – задължителна регулация в ЗПЗП и др.

Министерството трябва да разработи в детайли интервенциите, финансовия план, преразпределителните плащания, модулацията по схемите за обвързаното подпомагане, националният план за биологичното земеделие, доброволното прилагане на социалната условност от 2023 г., трансфера между стълбовете, разпределението между двата стълба на бюджета за млади земеделски стопани, промяна на референтната година за ПНП, екологичната инфраструктураи др.

- От досегашните Ви разговори със земеделските производители до какъв извод стигате – ще се постигне ли съгласие за таваните?

- Не мога да кажа. На първото заседание на земеделската комисия с голяма притеснение научих от министъра на земеделието Христо Бозуков - как от 2018 година, когато България вече знаеше, че на един определен етап ще се въведат по-стабилни тавани в рамките на ЕС, до юни месец 2021 г. не разполагаме и с един ред анализ как ще се отразят таваните на сектора и кои земеделски производители пряко ще засегне. Затова бях меко казано шокиран, когато разбрах, че администрацията не е проигравала нито един вариант – дори за това как първите тавани, въведени преди 6 години, се отразиха на структурата на българските стопанства.

Навсякъде чувам извинения от сорта – „ама ние не знаехме какво точно ще се приеме след „триалога” между европейските институции”, затова не сме правили. Несериозно е и не мога да приема подобни оправдания, още повече, че лично аз и експертите в министерството на земеделието още през 2012 година започнахме работа по тези тавани. Знаете, че и сега имаме тавани, приложени от 2015 година и понеже през 2012 г. бях експерт в Европейската комисия, работех точно по тази тема – с анализиране на ефекта от тези тавани. И е нормално сега да очаквам администрацията да представи адекватни разчети, които да са база за прогнозите за прилаганете на таваните с новия реграмент.

- Възможно ли е тези анализи умишлено да са били укривани?

- Нямам представа, но подчинените експерти на служебния министър са обявили, че подобни анализи липсват и това беше съобщено на депутатите от 46-то Народно събрание. Нямам никакво обяснение защо администрацията не е работела от периода 2012-2021 г. Но със сигурност това ще затрудни извънредно много всяка следващо управление, което поеме министерството на земеделието.

- Според вас, при задаващите се избори България ще успее ли до 31 декември да внесе националния план в Европейската комисия и ако не – как това ще се отрази на българските фермери?

- Срокът за мен е по-скоро препоръчителен, отколкото задължителен. Защото, ако си спомняте, подобен срок имахме и за Плана за възстановяване и устойчивост, който все още не сме внесли именно заради вторите парламентарни избори през юли. Дори министерството да не успее да представи към 1 януари 2022 г. Стратегическия план, България ще има само и единствено репутационна щета. Няма опасност финансирането на страната да бъде редуцирано или нещо друго, просто ще се наложи по-късно да депозираме проекта. Датата не е окончателна и задължителна, затова, ако закъснеем с подаването на Стратегическия план, каквито са очакванията ми, аз предпочитам да изработим закъснял, но добър документ, отколкото да бързаме и после да ни го връщат за доработка.

- Извън Стратегическия план фермерите се интересуват и дали в Националния план за възстановяване и устойчивост проектът за „Напоителни системи” ще бъде върнат в първоначалния му вид?

- По този план трябва да се знае, че отговорността за него изцяло е на Министерския съвет. Ако бъде внесен за обсъждане в парламента, ние като депутати можем само да кажем „да” или „не”. Нямаме право на никакви промени по него. На последното заседание на Комисията по европейски въпроси, чийто член съм, ни беше представен последният вариант. За съжаление, в частта земеделие все още проектите се уточняваха, затова все още не е ясно дали исканията на селскостопанския сектор са приети.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Абровски: Шокиран съм - от 2018 г. досега няма и един анализ за таваните на плащанията!
11694

Последни материали
Виж
Мнозина представители на сектора обмислят прекратяване на дейността
Скъпият газ срива оранжерийното производство в Украйна с 30 на сто
С цел намаляване на азотните емисии от основни замърсители
Нидерландия ускорява изкупуването на животновъдни ферми край зони в НАТУРА
За първите 5 месеца от сезона
Износът на ечемик от ЕС е максимален за последните 6 години
Заповед на изпълнителния директор на ИАГ отменя издадената дни преди това
Няма да се ловува на 27 и 28 декември, но е разрешен лов на дива свиня и на 1 януари
Чрез изфабрикувани договори за аренда на неизползвани земи
Изправят на съд земеделец за незаконно получени евросубсидии
В птицефермата в Цалапица ще бъдат умъртвени 80 000 кокошки
Още 3 огнища на птичи грип са потвърдени в Пловдивско и Пазарджишко
Свързани материали
Виж
Председател на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание
Абровски: Ще работим по искане на животновъдите да получат първа категория труд
Начало
Бизнесът продължава битката с корупцията в Агенцията по храните
Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасността на храните
Само фонд за реакции при кризи би помогнал за овладяване на ситуации като тази със "синия език"
Резултати
Ефективността на проверките на храните се покачила стократно
Контрол
За една седмица агенцията по храните иззе 75 тона негодни храни, колкото през цялата 2013 г.
Строги мерки срещу корупцията в системата на контрол
Агенцията по храните прави „бял” и „черен” списък на търговците
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам