Ако с прилагането на така наречените нови екологични практики в европейското законодателство чиновниците в Брюксел са решили сериозно да орежат финансирането в селското стопанство, то от първите резултати за 2023 г. ясно се вижда, че са го постигнали. Данните за България са стряскащи, защото в областта на агроекологията, климата и биоземеделието исканията за подпомагане през миналата година са катастрофално малки като размер на площите и брой на подадени заявления спрямо предходната 2022 г.
И понеже статистиката най-точно онагледява тези процеси, от фонд „Земеделие” ни предоставиха окончателните данни за одобрените заявления по отделните интервенции в направление „Агроекология и климат” през 2023 г., сравнени с предходната кампания за директните плащания на 2022-а. От тях се вижда, че за 1 година в четири от направленията, по които продължава да се извършва подпомагане по Стратегическия план (без интервенцията за ограничаване на ерозията, която отпада), родните фермери ще получат със 7,5 милиона лева по-малко лв. спрямо преходния период.
Става въпрос за интервенциите по възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1); контрол на почвената ерозия; опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство и традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм). Тъй като през този период обаче липсва подпомагане за контрол на почвената ерозия, затова по това направление са лишени от подпомагане 15 298 фермери, които през миналата година са получили 2 219 148 лв. за 152 980 дка, четем в отчета, предоставен от фонд „Земеделие” за Синор.бг.
ДФЗ не включи в декемврийските плащания над 5 хил. малки стопани
С един милион лева по-малко средства ще бъдат получени за 2023 г. и по интервенцията за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1), където през 2022 г. подпомагане са получили 694 фермери за 237 740 дка. Ако тогава субсидиите са били 2 517 297 лв., то за 2023 г. тя пада на 1 518 716 лв., защото одобрение получават само 415 регистрирани стопани за 139 520 дка площи.
Сериозно орязване на субсидиите има и по интервенцията за опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство, по които през миналата година са отпуснати близо 12 милиона лева (11 969 132 лв.). Докато през 2022 г. подпомогнати са били 1 766 фермери, отглеждащи животни върху 1 859 330 дка, то за 2023 г. броят им намалява до 1 302 стопани, отглеждащи животни върху 1 456 580 дка. Сбусдиите, които ще получат са 9 275 656 лв., или с над 1,4 млн. лв. по-малко.
По-леко намаление има в подкрепата за опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство, където през миналата година са отпуснати 3 543 986 лв. на 573 земеделски стопани за отглеждане върху 43 340 дка. През 2023 г. одобрените стопани са 525, а площите 38 690 дка. Очакваното подпомагане ще бъде в размер на 3 211 890 лв.
Най-голямо орязване обаче има при традиционните практики за сезонна паша на животните т.нар. пасторализъм), където тази година са одобрени заявленията само на 48 животновъди, при 371 – през миналата година. Това означава, че в преходния период преди новата ОСП за пасторализъм са били обявявани 322 240 дка във високопланинските пасища – основно в природните паркове. До 2022 г. отпусканата помощ за тези животновъди е била 3 385 515 лв.
През новия период обаче тази помощ се свива до 585 404 лв., които ще се изплащат на 48 стопани за одобрени 55 780 дка планински пасища.
Сериозен срив има и в подпомагането за биологично производство, за което Синор.бг писа през октомври 2023 г. Данните тогава обаче бяха все още неокончателни. В следващ текст ще ви запознаем с одобрените плащания за биофермерството.
Екатерина Стоилова
