Една от основните цели на ОСП 2021-2027 г. е грижата за околната среда и климата. Това стана ясно по време на официалното представяне на SWOT анализа за околна среда и климат, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Това е вторият анализ, необходим за подготовката на Стратегическия план за новата ОСП съобщиха от земеделското министерство. На представянето му пред бранша и заинтересованите страни в Аграрния университет в Пловдив присъстваха заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева, ръководителят на координационна група за изготвяне на Стратегически план за ОСП към МЗХГ Мария Христова и Георги Ралчев, служител от Постоянното представителство на България в Брюксел, както и експерти и директори на дирекции от Министерството.
Европейският парламент обявява извънредна ситуация в областта на климата
Проф. д-р Владислав Попов, ръководител на експертната група, изготвила анализа, представи данните по специфичните цели, заложени в регламента за новата ОСП, отнасящи се до околна среда и климат. Сред тях са приносът за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптация към него, както и за устойчивата енергия, насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух. Друга цел е защита на биоразнообразието, подобряване на екосистемните услуги и опазване на местообитанията и ландшафта, както и устойчиво горско стопанство.
По време на представянето стана ясно, че сред основните теми на дебат сред държавите-членки е и новата зелена архитектура. В стратегическите си планове те трябва да включат система от условия, при която се налага изисквания за земеделските производители, които получават директни плащания - т.нар. условност. Държавите-членки трябва да гарантират, че всички земеделски площи, включително земята, която вече не се използва за производствени цели, се поддържат в добро екологично състояние. Предварителните условия са разписани като неразделна част от бъдещата рамка на ОСП и компилират в себе си досега прилаганите „зелени изисквания“ и системата за кръстосано съответствие изградена от стандарти и изисквания.
Ангажимент на страната ни е да създаде доброволни еко-схеми за земеделските производители, които трябва да бъдат напълно координирани с други интервенции и да са научно обосновани. Те трябва да включват стимули и възнаграждения за предоставяне на обществени ползи чрез селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата или като компенсация за въвеждането на тези практики. Еко-схемите и ангажиментите за управление трябва да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предписани от системата за условност.
На събитието активно участие взеха и асоциациите от земеделския бранш. Те представиха добри земеделски екологични практики, които са свързани с по-устойчиво екологосъобразно земеделие за всеки от секторите на селското стопанство.
