Начало » Новини » Интервю
02.09.2021 г.

Абровски: Ще работим по искане на животновъдите да получат първа категория труд

Председател на Комисията по земеделие, храни и гори в Народното събрание
Абровски: Ще работим по искане на животновъдите да получат първа категория труд

Снимка: Народно събрание

Само преди дни Комисията по земеделие, храни и гори в 46-то Народно събрание прие на първо четене законопроекта, предложен от политическа партия „Има такъв народ”, за намаляването на данъка върху добавената стойност (ДДС) за пресни плодове и зеленчуци от 20 на 9 процента. Дали всички депутати ще застанат зад тази кардинална стъпка за изсветляване на сектора, за която браншът настояваше от десетилетия, тепърва ще се разбере. За читателите на Синор.бг обаче ще бъде интересно да се запознаят с политиките, по които експертите от новата формация работят и които са тясно свързани с прехода на земеделието към следващия период от прилагането на ОСП.

В разговор с председателя на земеделската комисия, който е и автор на промените в данъчното законодателство, Пламен Абровски ще ви запознаем в подробности с програмата на партия в областта на агросектора.

В първата част от интервюто ще наблегнем на данъчната политика и срещите, които депутатът проведе с всички браншови организации в земеделието. Втората част е посветена на Националния стратегически план, прилагането (или не) на тавани при директните плащания и на бюджета за земеделие в Националния план за възстановяване и устойчивост на страната.

- Г-н Абровски, досега всички политици бягаха яростно от искането на бизнеса за диференцирана ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за храните. Защо предприехте този ход и какъв ефект очаквате да постигнете?

- Първо, искам да поясня, че още преди две години с колегите започнахме да подготвяме Програмата за земеделие на днешната политическа формация „Има такъв народ” и всяко едно от предложенията ни е съгласувано на всички нива. Когато в разговорите си с браншовите организации аз съобщих за този двугодишен труд, земеделските производители бяха силно изненадани.

Трява да се знае, че ние не сме хора, които са кацнали отнякъде, както се опитват да ни представят от различни посоки. Работим и съгласуваме идеите си помежду си, затова отстрани изглежда може би толкова лесно да обявим своите предложения. Но не е така – за този период аз успях да убедя един консервативен финансист, какъвто е председателят на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански, и в негово лице наистина намерих подкрепа за въвеждането на по-ниския данък за плодове и зеленчуци.

- Досегашният мотив на финансистите против диференцираната ставка беше, че данъчните няма как да контролират евентуални нарушения, примерно с източване на данъка, ако ставките са различни. Какви са контрааргументите ви срещу подобно твърдение?

- А как данъчните се съгласиха да свалят ДДС за ресторантьорите? Значи все пак може да се налага контрол. Още повече, че сега данъчните разполагат и с електронни системи за проследяване, които гарантират сигурност. След като вече имаме диференцирана ставка, следователно проблемът не е в контрола, а в желанието да се въведе.

Фермерите трябва да знаят, че с това решение нашата партия гони по-дългосрочна цел - обратното начисляване на данъка върху ДДС, така че в бъдеще този данък да стане нулев за земеделските производители. С въвеждането на по-ниската ставка от 9% реално ние правим първата стъпка за обратното начисляване в търговията с пресни плодове и зеленчуци - нещо, което според нас трябваше да стане преди много години. Едва, когато данъкът падне, интересът към това производство ще нарасне и страната ни ще може да докаже по-големи обеми, от които се нуждаем, за да може данъчната преференция да акумулира онзи икономически ефект, към който се стремим. Освен това силно ще се намали и сивият сектор, който е сериозна пречка пред реално действащите производители. Не коментирам причините производството на плодове и зеленчуци да е в сивия сектор, но целта ни е точно това – да помогнем земеделците да излязат на светло.

- В първоначалния ви проект искането беше за редукция до 5%, а не 9%, както е в последния вариант. Защо променихте ставката?

- Преди да внесем законопроекта, поискахме становище от Министерството на финансите. Оттам ни обясниха, че възможната ставка съгласно европейските разпоредби е 9 на сто и ние се съобразихме с това.

- А по въпроса с обемите от продукция, които нашите градинари трябва да постигнат, за да може страната ни да иска редукция в ДДС, имате ли точна статистика от агроведомството за това производство?

- От неофициални източници до момента знаем, че Министерството на финансите се е опитало да води разговори с Европейската комисия (ЕК) за въвеждане на обратно начисляване на ДДС. Подобно решение задължително трябва да се нотифицира от ЕК, за да влезе в сила. За съжаление, от комисията сме получили отказ именно с мотива, че „секторът ни не е изсветлен”. Точно поради тази причина нашата партия реши първоначално да въведем по-нисък ДДС, което да доведе до изсветляването на сектора и до обявяване на цялата произведена от земеделците продукция. Едва след това ще преминем към обратното начисляване на ДДС.

- Излиза, че предишната власт нарочно е поискала обратно начисляване, защото, ако беше предложила диференцирана ставка, тя е можело да бъде одобрена, така ли е?

- Нямам представа как е вървяла комуникацията с ЕК. Но от документите се вижда, че изразеното от България желание пред Европейската комисия е било за обратно начисляване на ДДС, а не за диференцирана ставка. Страната ни е казала „ние искаме да въведем обратно начисляване на ДДС”, но от ЕК са отговорили „Да, но вие нямате обеми”. Страната ни просто се е съгласила с този аргумент и е спряла преговорите. Това, което нашата партия в момента предлага, има съвсем друг акцент. Преди да направим обратното начисляване, ние предлагаме по-ниската ставка. Забележете, нито едно от предишните правителства не е направил радикалната стъпка – да свали ДДС до 9%. А е трябвало да стане много по-рано, предвид натиска на сивия сектор и нелегалния внос на продукция от съседни държави.

- Имате ли надежда, че този законопроект ще бъде одобрен от 46-я парламент?

- Не виждам пречки това да стане. След като го приехме на първо четене в земеделската комисия, следват дискусиите и в комисията по бюджет и финанси, така че веднага след това да премине на първо четене в пленарна зала.

- По отношение на актуализацията на бюджета - до какви изводи стигнахте след разговорите си с отделните браншови организации?

- Лично аз смятам, че актуализацията за сектор земеделие ще бъде факт. Първоначалният сигнал, който беше даден от Министерския съвет - с мотивите да не се заложи допълнителен бюджет за Министерството на земеделието, защото в сектора нямало проблем, за мен беше силно притеснителен. При положение, че бюджетът на министерството по схемата de minimis е бил изпразнен още в началото на тази година, не смятам как може това да се отмине! Това се случва за първи път, откакто сме членове на Европейския съюз - още през април да нямаме нито един лев за подобен вид помощ в бюджета на министерството!

Лично аз внесох между двете четения законопроект с искане всичките 110 милиона лева, предложени от служебното правителство, които са необходими за покриване на щетите от ковид кризата и природните бедствия, да бъдат включени в закона. Оттук нататък зависи не само от земеделската комисия, но и от осстаналите парламентарни групи.

- През последните две седмици проведохте активни дискусии с редица браншови организации от земеделието. Какъв беше ефектът от тези срещи и кои са належащите проблеми за решение?

- От срещите с бранша получих интересни насоки, по които тепърва в партията ще работим, защото някои от тях са изключително важни за бъдещето на сектора. Ще открехна вратата към една от законодателните инициативи, по които тепърва започваме работа и която ни беше посочена в разговорите с животновъдите. Те предлагат дейността в сектор „Животновъдство” да се приравни към първа категория труд, така че хората се пенсионират по-рано заради утежняващите обстоятелства, при които работят. Вече разговарях с експерта по трудово право в нашата партия Мика Зайкова, с която смятаме да мотивираме искането на фермерите, като го облечем в бъдещо законодателство.

- А ще успеете ли да убедите и останалите депутати за тази промяна?

- За страничния наблюдател, който не се е докосвал до работата на животновъдите, може да изглежда странно, че се захващаме с подобен законопроект. Тази дейност обаче е изключително тежка и е свързана с редица утежнения. Като започнем от вредните вещества в оборите, които всекидневно се вдишват от работещите и стигнем до денонощния труд. Неслучайно през последните години всички екологични норми и на европейско ниво, които се налагат в този сектор, са свързани с отделянето на въглероден двуокис, амоняк и други емисии, които са вредни за пряко заетите в сектора. Малко или много те вредят на всички, които пряко се занимават с отглеждането на животни, защото за разлика от растениевъдството трудът във фермите носи негативи.

Разбира се, подготовката по това законодателство изисква време неслучайно казах, че тепърва в партията започваме работа за промените в законодателството.

В резултат от срещите си със земеделските производители предвиждаме и други нормативни промени, но засега е рано да ги обявявам. Ние имаме огромното желание да помогнем на нашите земеделски производители и независимо какъв ще бъде животът на 46-то Народно събрание, лично аз съм решил да продължа срещите си с бранша. Защото има проблеми, за които няма как да не се сетим, ако не разговаряме с бизнеса по места.

(Следва продължение)

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Абровски: Ще работим по искане на животновъдите да получат първа категория труд
40378

Последни материали
Виж
За да си получат парите при забрана за присъствено обучение на децата
Доставчиците по училищните схеми ще даряват плодовете и млякото на БЧК
Обзор на Софийска стокова борса АД за периода 19-22 октомври 2021 година
Дори ръст от 100 лева на тон от купувачите на фуражно зърно и слънчоглед не доведе до сделки
Заради държавната гаранция може да се наложат плащания от бюджета
Държавната зърена компания на Украйна няма с какво да плаща милиарден кредит към Китай
Министерство на икономиката
Една трета от нередностите с еврофондове са в Северозападна България, отчете Везиева
Фонд „Земеделие”
Още 7,6 млн. лв. се изплащат по инвестиционните мерки на ПРСР
Свръхпроизводството тази година свали драстично цените
Полша губи голям външен пазар за своите ябълки
Свързани материали
Виж
Втора част на интервюто с председателя на парламентарната земеделска комисия
Абровски: Шокиран съм - от 2018 г. досега няма и един анализ за таваните на плащанията!
Начало
Бизнесът продължава битката с корупцията в Агенцията по храните
Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасността на храните
Само фонд за реакции при кризи би помогнал за овладяване на ситуации като тази със "синия език"
Резултати
Ефективността на проверките на храните се покачила стократно
Контрол
За една седмица агенцията по храните иззе 75 тона негодни храни, колкото през цялата 2013 г.
Строги мерки срещу корупцията в системата на контрол
Агенцията по храните прави „бял” и „черен” списък на търговците
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2021
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам