Ако за последните 15 години администрацията беше вложила толкова труд в реално подпомагане на биологичното животновъдство, колкото усилия политиците положиха да дават празни обещания как щели да направят България образец за биофермерство, със сигурност днес щяхме да държим първенството по биологични стада, вместо да кретаме на опашката във всички европейски статистики, свързани с органичното производство.
Този извод се налага от последните данни на агростатистиката за броя на биологичните стопанства и размера на площите, обработвани по екологосъобразен начин, където само за една година – от 2022 до 2023 г. фалитите в областта на биоживотновъдството отчитат десетократно увеличение. Според заявленията, подадени тази година, се вижда, че ако през миналата година биофермите с животни са били 72, то през 2023 г. заявления за подпомагане са подали само 8 биостопанства, съобщиха за Синор.бг от агроведомството и фонд „Земеделие”. Ползваните от тези осем биоферми пасища и ливади са били само 6 662 дка, при 63 460 дка земеделска площ – от 72-те биоферми.
Новата методика за санкции и за ДЗЕС
Силно намаление в подадените заявления в тазгодишната Кампания за директните плащания има и при биопчеларството, като през миналата година са кандидатствали 1 068 биостопани, с отглеждани 189 563 пчелни семейства, докато тази година заявленията са едва 648, а броят на отглежданите пчелни семейства – 122 398. Добрата новина е, че тази година все пак има и 296 пчелари, които са поели биоангажименти от предишния период, така че заедно с новите от тази година броят им достига 944. Допълнително тази година са кандидатствали и 136 пчелари в преход, но техните стопанства са малки, защото общо те се грижат за 15 114 пчелни семейства, посочват от агроминистерството.
Ще припомним, че до миналата година тези пчелари бяха сред най-ощетяваните по отношение на европейското и национално подпомагане. Неслучайно и протестите на малките и средни пчелари през тази есен достигнаха толкова широко разпространеие. Особено заради дъмпинговия внос на мед от трети страни, в резултат на което сривовете в изкупните цени оставиха пчеларите без доходи.
Сривове не се отчитат единствено при биологичното растениевъдство, но и там числата са на кантар, защото не е ясно дали биофермерите със стари ангажименти, които приключват през тази година, ще продължат да развиват това земеделие и в бъдеще.
Според статистиката биофермерите, които развиват растениевъдство и са заявили подпомагане за 2023 г., са 2 388, при 2 297, регистрирани през 2022 г. В този брой влизат и 427-те земеделци със стари ангажименти, за които обаче не е ясно дали ще останат биофермери и догодина. Всичко зависи дали новата власт най-после ще разшири потреблението на биологно произведени плодове и зеленчуци, като задължи държавните институции да изкупупа определен процент биохрани.
Колкото до площите с биологична продукция, тази година са подадени заявления само за 328 316 дка. Отделно биофермерите в преход са 710, а отглежданите от тях площи са 108 292 дка. Или общо терените с билогично растениевъдство ще надхвърлят 436 хил. дка. Това е малко над 1 процент от обработваемата земеделска площ, която тази година е в размер на 38,8 млн. дка.
Според еврозаконодателството до 2030 година страната ни трябва да постигне почти космически резултати в областта на биологичното производство. Защото биоплощите трябва нараснат до 10% от обработваемата земя в страната, достигайки 3,8 милиона декара. Тук и дума не можем да отворим за биологичното животновъдство, където са останали само 8 ферми. На фона на досегашните резултати, през следващите 7 години страната ни трябва годишно да увеличава биоплощите поне с 388 хил. декара. И понеже, изпълнението на този план зависи изключително много от политиките, които ще бъдат заложени през тази и следващата година, е редно да попитаме администрацията с какви темпове ще работи. Защото към този момент повечето стратегии и програми остават само на книга.
Екатерина Стоилова
