Безконтролното разпространение на болестта „ син език”, добила необичайни за страната ни размери, нанесе огромни загуби за животновъдите и предизвика остро недоволство сред бизнеса. Критики срещу администрацията отправиха не само овцевъдите, но и ветеринарните лекари, които открито обвиниха за кризата Българската агенция по безопасността на храните. Доколко тези критики са основателни и кой е виновен за ситуацията с неовладяното заболяване, отговор на тези въпроси потърсихме от изпълнителния директор на агенцията Пламен Моллов.
Г-н Моллов, за последните два месеца агенцията търпи критики от всички страни заради големите загуби, нанесени на овцевъдите заради болестта «син език». Коя е причината първите огнища да не бъдат локалиризарани навреме?
Ще започна с хронологията на събитията. Първият сигнал за болестта дойде от нашите власти 4-5 дни преди гръцките ветеринарни органи да установят, че има огнища при тях. След излизането на положителните лабораторни анализи, ние реагирахме светкавично, като поискахме среща с тогавашния министър на земеделието Димитър Греков. На нея ние представихме ситуацията, обяснихме подробно необходимите мерки и поискахме от бюджета да бъдат отпуснати 800 хил. лв. за тяхното изпълнение. Целта ни беше да се направи ограждаща ваксинация на животните и да се дезинфекцират засегнатите обекти, за да може да се предотврати последващо разпространение на болестта.
Тук стигаме до ключовия въпрос, който трябва да бъде обяснен ясно на хората, за да се спрат с всякакви спекулации от рода кой и защо не си е свършил работата. И той е, че ако имаше един държавен фонд с 4-5 млн. лв. настрана за подобни извънредни ситуации, тогава нямаше да се случи така, че агенцията да остане без необходимото финансиране.
Нали при подобни критични ситуации вие трябва да разполагате с бюджетно финансиране?
Става въпрос за постоянно действащ фонд, който да бъде на разположение и следствата от който да могат да се разходват само със заповед на министъра на земеделието. Заради климатичните промени страната все по-често ще изпада в подобни ситуации. Ние не можем да се държим неадекватно при такива ситуации. Ако държавата не може да отдели за опазване на животните и за превенция на храните необходим ресурс, ние няма да можем да осигурим условия за здравословен живот. Статистиките напоследък отчитат завишена заболеваемост на дебелото черво, рак и др. тежки аномалии, които са свързани с храненето. И ако ние като държавни институции не го осмислим и не започнем да финансираме освен здравната каса също и ветеринарните дейности, няма да сме в състояние да решим здравословните проблеми на нацията.
Според вас този фонд трябва да бъде аналог на здравната каса, само че за животните, така ли?
Да, защото две седмици и половина след оповестяването на първото огнище ние нямахме средства да направим дори една дезинфекция. Като добавим и неблагоприатните метеорологични условия с влажното време и вятъра, резултатът беше налице. Болестта се разпространи изключително бързо – със 70 километра на ден, което беше отчетено от колегите като прецедент в световен мащаб. Между 15-я и 20-я ден заболяването беше влязло от Кърджали, в Хасково и Сливен. Тогава ние започнахме дезинфекция навсякъде, като всички мерки бяха направени изключително професионално. На интернет страницата на агенцията дадохме точни указания какво да се предприеме срещу заразата. И трябва да ви кажа, че хората, които приложиха тези мерки, нямат син език. Давам за пример Бойко Синапов, който спази нашите изисквания и от 500-те овце, които отглежда, не допусна нито едно болно животно. Повечето големи ферми, които спазиха тези указания, също не бяха засегнати от заразата.
Да, но нали вашите указания са предназначени за всички овцевъди и това би трябвало стане чрез структурите на агенцията по места?
Проблемът е в това, че българските животновъди са обслужвани основно от частно практикуващите ветеринарни лекари, а те незнайно защо обявиха война на агенцията. Според мен това беше фундаментална грешка от тяхна страна и аз не мога да разбера защо я направиха. Двете теми са оплетени и затова се стигна дотук. Ако частно практикуващите лекари навреме бяха обявили за проблема и бяха предали нашите препоръки към животновъдите, нещата щяха да се променят. Защото основните функции на агенцията са контролни, ние нямаме право да извършваме ветеринарната практика. Следователно, ако те бяха нашите предписания, вероятно разпространението на болестта нямаше да бъде такова. Какво направиха те? Вместо да ни помагат, умишлено пречеха. Първо, оспориха тарифата за държавната имунопрофилактична дейност, въпреки че тази тарифа е одобрена не от агенцията по храните, а от Министерския съвет. Аз не искам да влизам сега в тази тема, защото самата система за одобрение на подобни тарифи е дълбоко сбъркана. Ще обясня мотивите си след време и то с проект на нормативни промени, за да се изчисти този проблем. За мен е нереална сегашната ситуация, при която агенцията е вкарана като търговски агент между министерството и частно практикуващите лекари и ние да сме виновни за нещо, което въобще не зависи от нас. Колкото до нападките от страна на ветеринарните лекари към агенцията, нямам обяснение защо ръководството на техния съюз иска моята оставка. Аз винаги съм готов да подам оставка пред тези които трябва, но въпросът е друг.
Обяснете го, защото отстрани причините за конфликта между вас не са ясни.
В закона ясно е разписано, че моята отговорност като изпълнителен директор на агенцията е да изпълня националната профилактична програма. Но аз съм поставен в ситуация при която хората, които по закон са длъжни да извършат дейностите по нейното изпълнение, отказват да го направят с мотива, че държавното финансиране е малко. Като частно практикуващи лекари, които би трябвало да действат на пазарен принцип, на практика те чакат от държавната хазна да им се отпуснат едни пари, които обаче ги няма в бюджета. Дори нова тарифа да се направи, ако парите ги няма в националния бюджет, се прилага коефициент на намаление на средствата и това е записано в техните договори. Какво бих могъл да направя аз в подобна ситуация, след като законово нещата стоят така.
Какво предприехте в този случай?
В закона има клауза, според която при неизпълнение на програмата от частните лекари, профилактичната програма може да се изпълни от държавни ветеринари. И аз се възползвах от тази ситуация. Освен държавните ветеринари към нас се присъединиха и частни лекари, които за своя сметка започнаха да извършват профилактиката. Ние предприехме този ход с надеждата, че фонд «Земеделие» ще започне да превежда на лекарите парите, защото по техните сметки има 10 млн. лв., които са предназначени само за тази програма. До този момент обаче фондът не е превел тези пари, което извади хората на улицата и те започнаха да протестират. И отново беше предприет бойкот спрямо агенцията, сякаш ние сме виновни, че липсва финансиране. А аз направих тази организация, защото ако не го сторя, догодина трябва да обяснявам защо България не е изпълнила държавната си профилактична програма. Поставен в това менгеме, направих единственото възможно нещо, като сключих договори с 200 частно практикуващи ветеринари, които не се съобразиха с тяхното ръководство. Още 200 са държавните лекари и всички тези 400 души работят активно, за да изпълнят програмата до края на годината. Всички очакваме парите да бъдат преведени, защото те седят по сметките на фонда. Единственото решение в този случай е управителният съвет на фонд «Земеделие» да се разпоредят средствата да бъдат отпуснати и да завършим програмата.
Европейски експерти от Главна дирекция САНКО на Европейската комисия провериха мерките, предприети по овладяване на заразата. Каква е тяхната оценка?
Ние сме готови с нашия план за ваксинация, който трябва да се прилага от следващата година. Въз основа на разговорите с европейските експерти ние ще набележим и бъдещите си стъпки по подготовката на тези предпазни мерки.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
