Всеки от нас има различни предпочитания към доматите – кисели, сладки като мед, едри и месести, сочни с пулп на диня или сладки чери, които насипваме с шепи в устата. Накои харесват сочни, но практически без киселини, а други – с жълти, оранжеви, малиново розови или шоколадови плодове. Сортовото разнообразие може да задоволи всички вкусове, но по отношение на реколтата желанието вероятно съвпада – богата.
За съжаление не винаги се получава така. За да разберем защо доматите са кисели, трябва да познаваме добре сортовите особености и технологията на отглеждане. Абсолютно всички сортове домати съдържат ябълчена, лимонена и други органични киселини. Те придават на пулпата приятна свежест, а също така предпазват от развитието на патогенна микрофлора вътре в плода. Тъй като родината на доматите са Централна и Южна Америка (от Мексико до Перу), топлината и светлината са толкова важни за съдържанието на захари в тях.
Кое е най-важно за сладостта на доматите?
Най-голямо внимание трябва да се обърне на сортовите особености на този зеленчук. Ранните сортове, които, подобно на “спринтьори” плододават твърде бързо, но нямат време да се запасят с достатъчно количество сухо вещество, от което директно зависи съдържанието на захари в плодовете. Късните сортове, особено в условията на студен климат просто нямат време да узреят добре и да натрупат достатъчно количество сухо вещество и захари. Най-добро решение в този случай са средноранните сортове – тогава има достатъчно слънце и топлина. За любителите на сладки домати безпогрешен вариант са и сортовете от типа на чери, защото дребноплодните домати имат време да узреят при почти всеки климат.
Когато краставиците плододават малко
Добра подсказка е и цветът на доматите. Обикновено червените плодове, с малък брой семенни камери, са по-кисели, а розовите, жълтите, оранжевите, мастилените, черните и дори белите, както и зеленоплодните сортове са винаги много по-сладки. Същото важи и за месестите многокамерни плодове, но с малък брой семена.
Какво влияние оказва подхранването върху захарното съдържание на доматите?
Подхранването е много важно, защото съществено влияние върху захарността на доматите оказват фосфорно-калиевите торове, както и борът, манганът и медта. Най-добре е да се прилагат листно по време на узряване на плодовете.
Калият подобрява вкуса на доматите, но влияе съществено и върху размера – увеличава го, но с този елемент трябва да се работи внимателно. Излишъкът от калий води до върхово гниене, защото е антагонист на калция. Най-добре е калий да се внася при засаждане на доматите на постоянно място. Фосфорът засилва действието на калия и насърчава интензивното плододаване.
Ефективно е листното подхранване с калиев перманганат или Кристалон – комплексен тор за листно подхранване на домати и други култури от семейство Картофови.
Не трябва да забравяме и дървесната пепел по време на наливане на плодовете, защото съдържа много калий, калций, магнезий, фосфор и сяра. Настойка от пепел се използва за по-бързо подхранване – 1 чаша пепел се изсипва в 10 л вода и престоява 3-4 часа. След поливане се внася в близост до растенията, а после почвата се разрохква, за да се ускори усвояването на елементите. Такова подхранване може да се прави на всеки 10 дни.
До месец преди прибиране на реколтата доматите се подхранват кореново със суперфосфат – 2 супени лъжици на 10 л вода. За да може суперфосфатът да се разтвори напълно, първо се залива с гореща вода, а след това се разрежда до желаното количество.
Може да се използва и в следния състав за кореново подхранване: 1 чаена лъжичка калиев сулфат и 1 супена лъжица суперфосфат. Може да се прилага на всеки 10 дни.
Ако сезонът е дъждовен, не забравяйте за калия, който е отговорен за наситения вкус. Проливните дъждове интензивно измиват този елемент от почвата. Могат да се използват всякакви калиеви торове, като се прилагат по указание на производителя. Не е желателно използването на азотни торове по време на плододаване, но по принцип всякакви хранителни излишъци при доматите оказват негативно влияние.
Какво влияние оказва поливането върху захарността и вкусовите качества на доматите?
При дефицит на влага растенията изостават в растежа и развитието си, концентрацията на сокове в съблата и плодовете значително намалява, а пулпата придобива кисел вкус. Отрицателно влияние оказва и прекомерното поливане, защото водата измива захарите. Необходимо е да се полива след изсъхване на почвата.
След засаждането на доматите на постоянно място и до цъфтеж, те не се нуждаят от много влага. Тя им е необходима тогава, когато цъфтят и формират плодовете, а при наличието им – поливаме често, но умерено. В края на сезона, когато доматите са се вече наляли, тогава свеждаме поливането до минимум. Изобилното поливане ще ги направи не само воднисти и кисели, но и ще се напукат.
Влияние на осветеността и гъстотата на засаждането
Опитвайки се да получим по-добра реколта, ние засаждаме доматите много нагъсто, а осветеността играе решаваща роля за плододаването и захарността. При оптимална осветеност ще натрупат максимално количество захари. Твърде гъстото засаждане води не само до недостиг на светлина, но и на хранителни вещества. За да бъдат сладки доматите, те трябва да бъдат максимално осветени от слънцето. При недостиг на светлина фотосинтезата се забавя, което дава негативно отражение върху синтеза на вещества и вкусовите качества на зеленчуците.
При гъсто засаждане и лоша осветеност е необходимо листно подхранване с магнезиев сулфат. Той активира различни химични процеси, включително тези, отговорни за натрупването на захари в плодовете.
